Сподели, каква отговорност трябва да поемем като държава, интересно ми е да науча.
В смисъл, хора като Николов и Мартин Заимов, никога не биха организирали възпоменание на депортацията на беломорските българи примерно в Гюмюрджина, няма да отидат там, да питат, ама къде е бил българския квартал, къде са сега българските къщи? Или да отидат до Добрич и да организират възпоменание на отвлечените 25 000 българи от румънската армия в 1916г., 18 000 от които загиват в концентрационни лагери в Молдова. Има хора, които обичат да стоварват вина върху българите и българската държава. Няма проблем, поемаме вината. А аз ще видя ли някога хора като Заимов и Николов, да проявят загриженост за българските жертви в периода 1878-1945г., плод на агресивната политика на съседните държави спрямо носещите българска кръв и име. Да, ние носим вина. Съюзници сме на Третия Райх. Като такива са ни дадени за администриране определени територии. Това ни дава мотив, да отказваме да даваме войски за Източния фронт, заради ангажиментите в окупираните от Гърция и Югославия територии. Изпълнявайки тези полицейски функции, предаваме евреите от тях на Германия. А къде са 60 000 евреи от Солун? България беше ли там? Нямаше я. Но и тези евреи ги няма. България и се налага да лавира в сложни взаимоотношения с Третия Райх, за да запази българската територия и народ от истинска война, каквато бушува в цяла Европа. Ние нямаме вина за тази война, нито носим вина за политиката на нацистите спрямо евреите. Заимов и Николов дали ще отчетат факта, за задържане на евреи от Беломорието в България в трудови лагери, за да бъдат спасени от депортация? Да поемеш вина, означава да имаш избор. Как си го представят Николов и Заимов, да откажем да депортираме евреите от окупираните територии? Нека предложат хипотезата, при която това е могло да се случи.
А Димитър Щиплиев е добър кмет на Кавала. Прави кадастрален план, изгражда канализация, изгражда ветроупорен пояс около града. Лесно е някой да бъде оплют от разстояние на времето.

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов