Не можехме да стигнем до град Коринт по суша поради големите спорове между дука на Кефалония и деспота на Морея, който е брат на константинополския император, заради наследството на техния тъст, господаря Райнерий, дук на Атина. Дукът имал със себе си голяма армия от турци и сключил договор с турския султан срещу деспота. И така ние напуснахме Атина в четвъртък, 25 февруари, потегляйки за управлявания от венецианците остров Негропонте, с очакването да намерим там кораб от Венеция. Ние яздихме цял ден на двойка магарета, защото в Атина не намерихме да наемем ка- квито и да е коне, и чак късно вечерта, посред нощния мрак, достигнахме до укрепено място, наречено Зукамини [Сикаминон]. В този ден турски конници се били скитали през околностите, принадлежащи на това място, и плячкосвали животни и хора. Така по здрач ние пресякохме пътя, където само час по-рано бяха преминали турците. Беше единствено по Божията милост, че този ден човекът от Атина ни изигра за магарета- та, които ни беше обещал. По тази причина ние закъсняхме твърде много, а пък ина- че щяхме да попаднем в ръцете на турците. Затова ние си казахме, че много трудности понякога могат да бъдат всъщност скрита Божия благословия, както често се случва в действителност16

====
И имената на крепостите на Коринтския залив:
Востница, Виница… все гръко—латински.