Статия на Станислав Стамов във война и мир, отпреди 1г.

Америка е прекрасна страна, а американците са прекрасен народ, който е възприеман с искрени симпатии от българите. Но. Държавният департамент на САЩ, с активните си намеси в българската политика през последните две години, които са прекомерни и непознати в историята на взаимоотношенията на двете страни, биха могли да предизвикат раждането на силен антиамериканизъм в България и в крайна сметка да доведат до появата на антиамериканска партия в България и дори до идването на същата тази на власт в България.

Пиша долните редове като искрено загрижен американофил, който не би искал това да се случи. По силата на простата нютонова механика, всяка сила и действие поражда равно по сила и противоположно по посока противодействие и нютоновата механика се очертава в момента като най-големия проблем на българо-американските взаимоотношения.
Законите на механиката са природни закони. Те не се влияят от симпатии и субективните намерения и желания на активните политически агенти, поради което пиша за опасността от възникване на антиамериканизъм в България като за нещо неизбежно. Антиамериканска партия и идването и на власт е неизбежно следствие от твърде натрапчивите и твърде директни интервенции на държавната администрация на САЩ в България и за нетипичното, откровено инсталиране на американски кукли на конци на власт в България. Визирам интервенцията в полза на генерал Румен Радев и питомците му от настоящото правителство. В краткосрочен план това несъмнено ще гарантира американските интереси в България, но в дългосрочен неизбежно ще предизвика ответна антиамериканска реакция, подобна на антиамериканизма в латиноамериканските държави – без изключение, до една. Под маската на антиколониализъм, тази реакция изведе на власт фигури като Фидел Кастро, или вкара в оборот движения от типа на маоистите от Сендеро Луминосо (Сияйната пътека, Перуанската комунистическа партия).
Накратко, интензивната американска намеса в българската политика неизбежно ще доведе до появата на антиколониално движение в България; което ще е катастрофа – основно за България. Базата на съвременните антиколониални движения, които междувпрочем доминират и в самата американска академия, е маоистка – според тях, САЩ са „бялата“ имперска сила (по Мао Дзъдун) или Големият Бял Сатана (по иранския и африканския антиамериканизъм/антиколониализъм).

Според принципите на маоизма, навсякъде, където САЩ се появат в Третия свят, те извращават локалните народи. Извращават ги чрез създаването на компрадорска интелигенция от местните, която ги обслужва и управлява народите си от тяхно име. Такава компрадорска класа вече е съществувала в България по време на турското владичество, междувпрочем. Но, освен част от интелигенцията, според Мао, колонизаторите развращават и работническата класа – която има интерес от колонизаторите си, които са изнесли производства, обслужвани от местната работническа класа – което също е налице в нашия случай, парадоксално, с кол-центровете и другите обслужващи фирми за аутсорсинг.
Тези хора, казва другарят Мао за китайския им еквивалент, макар и работническа класа, не са преден отряд на комунистическата революция, защото имат общи интереси с американския колонизатор. Решението е, като вземем властта, да ги изпозастреляме, тях и компрадорската интелигенция, предала народа си. Истинските революционни маси в третия свят, по Мао, са необразованите селяни и въобще всички, които нямат връзка с колонизатора. Това е и логиката, по която маоистът Пол Пот очиства камбоджанската интелигенция (2 милиона души) след като взема властта. Това е и логиката на латинодиктаторите, след успешните им антиамерикански революции. Това е и логиката на аятоласите в Иран, на мюсюлманските братства и дори на възникналата първоначално в Ирак, като отговор на американската интервенция там, Ислямска държава.
Ислямска държава, междувпрочем, възниква първоначално, тука задръжте дъх, в района на Мосул и Ниневия; регион, с губернатор, пак задръжте дъх, oh, wait, Херо Мустафа. Да, същата, нейно превъзходителство.

Аз бях в Мосул от юни 2003 до юли 2004 г. като координатор на губернаторството в провинция Ниневия. Отговорностите ми включваха всичко, което обикновено се свързва с губернатора на една провинция, т.е. всичко необходимо, за да функционира правителството и да се гарантира, че нещата работят административно между Багдад и провинцията, както и между съседните провинции.

Това е по думите на самата госпожа Мустафа, в интервю за Карнеги.

Вероятно е много изкусително за г-жа Мустафа да обезпечи американските интереси в България така, както го е направила в ролята си на провинциален губернатор на област в Ирак. Но тя не бива да забравя, че понякога директната намеса и поемането на чужда страна на ръчно управление, макар и изкусително и ефективно решение, винаги е носело рискове от зараждането на антиамериканизъм и до появата на маоистки или ислямистки движения, които много често са вземали в крайна сметка властта в дадената държава.
Това и появата на антиколониална, маоистка партия в България и евентуалното вземане на властта от такава партия според мен изглежда неизбежен резултат от директната интервенция на САЩ в България и съдържа възможността за антиамерикански, про-маоистки и в крайна сметка, про-китайски завой на България в дългосрочен план, което за мен би било катастрофа за България.

Искрено се надявам, че администрацията на САЩ съзнава, че колкото по-активно се меси в управлението на България, толкова повече доближава България до опасността от горното. Господ да ни пази, тъй като няма кой друг. Но прогнозата ми е, че, след едно инсталирано и ръководено от САЩ управление, по неизбежност следващите избори ще в България ще бъдат спечелени от антиамериканска сила, изповядваща идеологиите на антиамериканизма и антиколониализма. Тази партия може и дори да не съществува днес, все още, или да мъждука, дали в периферията на парламента, или извън, не знам, но тя ще е, която ще спечели следващите избори, или поне има огромна вероятност за това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите