И днес е горе-долу същото. Колко души са прочели цялата книга на Благой Шклифов „На кол вода пиехме“ – хиляда, максимум две хиляди. Още 20 хиляди да са чували кой е, както и някакви преразкази и цитати от книгата му. За останалите – всичко свързано с него е „фейсбук находка“ за харесване и споделяне. Като хиляди други.
Ние не сме се променили кой знае колко в сравнение с отпреди 250 години. Разликата е в технологиите и началното и основно образование, които дават някакви елементарни модели, около които се върти масовата представа за българската история. Ако няма хора, които да вдъхват нов живот на такъв тип разкази и преживявания на реалността, и да вдъхновяват другите, историческият наратив ще отмре и ще се превърне в тотално клише за петокласници. Без места и библиотеки като „Струмски“ кой би чул и прочел за хиляди събития и личности, свързани с историята на българска Македония?!
Че Паисий и идеите му трудно си пробиват път през масите говори фактът колко лесно са претопени цели български краища – Поморавието, Егея, Тракия, Македония, Епир... Но, че е имало нещо отвъд тези идеи, което е крепило паметта и етносната идентичност в по-изолираните планински и селски райони – това е факт. Заради това има и сега българи в Гора, а не заради Паисий.
Колко от българските селяни, които отиват курбан във войните за национално обединение, са били наясно с подробности защо се бият. За Балканската война - да, там архетипът е бил много силен, но след това – не е било толкова ясно. Баба ми казваше, че баща й е убит в „Европейската война“ и, че бил намушкан от албанци. Аз, като проверих, се оказа, че е загинал при атака на нож срещу французи през ноември 1915 г. Защо „албанци“? Ами, някой се върнал в отпуск през войната и казал „албанецът назад не знае, само напред с ножа“.
Аз говоря за масата, а не за интелигенцията. Тази маса е била обезбългарена в Македония.
Редактирано от goga на 03.02.23 06:39.
|