|
Тема |
Re: Во една реченица [re: SashetoBE] |
|
Автор |
goga (изследовател) |
|
Публикувано | 01.02.23 14:56 |
|
|
Според мен, нещата са далеч по-прости. Преди 150 години никой не е чел Паисий, да не говорим, че 99% от населението са си били неграмотни. Но са си знаели "ние сме бугари и македонци". Дали тази идентичност е била силно определяща, по-скоро не. Далеч по-важна идентичност е била дали си християнин и т.н. Но я има. За да се появят местни будители, които започват да търсят причини да защитят съществуващата българска идентичност от гръцката, а по-късно и от сръбската. Българските общини при вас се появвяват 30-40 години преди Екзархията, а тя пък се ражда няколко години преди българската държава.
За селянина всички тези идентичности са нещо периферно. Обикновено той не познава нищо и никого извън радиус от 50 км. Не знае къде и какви българи има. НО си знае от тейко си, че са бугари и македонци.
Който е прифатил нещо от българските училища и Екзархия, вече е могъл да търси извор за гордост от тази идентичност. Но това поколение си отива до средата на 50-те на 20 век. Селяните слизат в градовете, образователната сиситема става масова и задължителна, служенето в армията е задължително. Останалото е логично и ясно. Просто вече не е ОК да си бугарин и тази идентичност се изтрива от родовата памет. Но има и хора, които по някакъв начин я запазват.
А "какво е да си бугарин" е леко смешно прашане. Какво е да си ескимос? Иглуто ли те прави такъв?
Редактирано от goga на 01.02.23 14:55.
|
| |
|
|
|