Нашите бяха плътно за СДС след 89г. Аз обаче се записах във ВМРО. Баща ми, 1 час ме държа на разпит, постфактум, кви са тия, за кво се борят, знам ли къде отивам. После намери тогавашния председател на ВМРО в Пловдив и го заплаши, че ако ме "повредят" нещо, ще ги избеси по лампите (бях непълнолетен, но то и ВМРО още не бяха партия). Пионерче не можах да стана, бях чавдарче, с калпак. Купихме червена връзка, но не влезе в употреба, поради срутване на режима. Връзката послужи за финно почистване на веригата на балканчето. В целия клас, имахме само едно момче от БСП, Гопето, баща му беше военен. Още пролетта на 1990г., в училище ни направиха някакво общо събрание и някакъв студент ни говори за плурализъм и демокрация, Гопето го освирка. Никой нищо не му направи. Ние нямахме против събранието, не бяхме н час. На нас проблема ни беше с даскалката по музика, караше ни да пеем, както и с даскала по география, имаше солиден стаж в Ангола и имаше навик да ни обижда на маймуни и да ни цели с ония големите дървени триъгълници. Веднъж щеше да остави едно момче на място, нацели го със засилка в коридора, по гърба. Факт е, че веднага след 1990г., в училище хулиганите надигнаха глава и се зопачнаха хронични обири на джобни, шамари, продажба на газови пистолети, порно списания и прочие. Учителките и директора, бяха абдикирали, въобще не взимаха отношение. Когато 93г., отидох да уча в гимназия на центъра, не можех да повярвам, че съществува и друг, нормален свят. Това май беше за съседната тема.
Мисълта ми е, че никой няма право да бие друг човек, по никакъв повод. А най-малкото за етническото му самоопределение. Въпроса е, дали някой е бит заради етническото му самоопределение, в Охрид има много и отдавнашни българи или защото до вчера са били заедно срещу бугарите, а от днес единия е отишъл при бугарите. Пак не ги оправдава. Трябва да се изследва и въпроса за състава на тези клубове. Как се набират членовете, по семейни връзки ли (стари български фамилии), по приятелска линия ли. Не веднъж съм попадал на вътрешни съмнения между тях, тези които са винаги осъзнати като българи или "новоосъзнати" (техен термин). На мен ми е притеснително, че клубовете и в Битоля и в Охрид, са от млади момчета. Няма я средната, улегнала възраст (нямаме и нужда пък от пенсионерски клубове). Там има много объркани работи. Едно са старите фамилии, запазили самосъзнанаето, друго е привличане по приятелска линия (мой съученик смени Ботев с Локото, защото попадна в друга компания).

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!