Може би! Може би.

Нашето винаги е било обратна тояга. Друга ни е символиката и бита.
Нашите корени са във волните ездачи от северните степи, носители на много повече символика, отколкото материален белег. Неподвластни никому и във вражда с всекиго. Свобода и справедливост - да, но който я уважава и готов да я признае, споделя с нас. То и затова сума "умове" чужди не разбират що е то българин. Описан от времето на Римската империя и с територия от Китай до Апенините. Много и различни биват отъждествявани с тях, но само тук и под този си вид и форма запазили се - със степното си име, славянския си език, балкански нрави и култура, но оцелели точно в границата на непрекъснато засвидетелствано присъствие от 13 века.
Потребността от пропаганда при другите идва от тази празнина. Принудени са да си запълват този дефицит и да намират признание в очите на другите.
Ние оцеляваме в конфликта си с другите. Докато се зорим да опазим което имаме, богатството си, другите се чудят как да си набавят от същото.

Какво да направим, като всичкото онова, за които други мечтаят и си фантазират, претворяват в изкуство, ние си го имаме живо в нашето си ежедневие, кажи?
Защо - защото откак сме се пръкнали точно това и правим - борим се да се опазим.