|
Последния въоръжен конфликт в Македония бива продиктуван от сумарната динамика на всички противоречия от разпада на Югославия.
Седеше идеята да се запази от нея каквото може, дори с цената на война, човешки жертви и престъпления.
От едната страна в конфликта са албански въоръжени формирования, продължители на косовските сблъсъци от предходните години. Тяхната численост първоначално е в границите между 70 и 100 души. Болшинството неизвестни, без връзка с местните албанци и им са необходими повече от три месеца да мобилизират бойци сред местните. Има и разстрели на несъгласни.
Максималният им брой по различни оценки варира между 6000 и 10000 души (пресилени, по техни данни)
Командири са доказани бойци от УЧК с предполагаемо участие и подкрепа от неалбански мюсюлмански организации. Лидерите са реакционери с про-марксистки възгледи, отгледани в Косово и Албания - Али Ахмети.
Срещу тях е обезоръжената от напускането на югославската армия, македонски сухопътни армейски части и полиция. Специална военна подготовка до 5000 души с младши и старши сержант ски и офицерски състав, с резервисти и наборници до 15 000-20 000. Разполагат с подарени от България съвсем наскоро танкове Т 55, към 90 броя общо и 100 гаубици. 6 ударни вертолета от Украйна, около 20 транспортни гръцки и украински,. Получават и 4 броя ударни самолета също от Украйна.
Бойните действия продължават близо година и взимат официално около 200 жертви общо от двете страни. Свидни жертви но несъразмерни на задействани те сили и несравними по обем с другите конфликти от бивша Югославия. Конфликта бива бурно отразен, емоционално, но трудно може да се нарече интензивен или масов. Остава си с локален, пограничен характер даже в рамките на малка по площ БЮРМ.
Битките се водят основно в гористите и селски райони с албанско население около Тетово, Кичево и Скопие, като завършват с пълно обкръжение на албанските сили. По силата на постигнато споразумение всички те са допуснати да се изтеглят, с което се слага край на конфликта. Официално зафиксирано чрез Охридския договор, повтарящ договореностите постигнати по време на конфликта, видени между политическите представителства на двете страни или техни посредници.
......
Албанското заселване и демографската картина на Сев.Макрдония са известни. Съществуват и някои заблуди или пресилвания в представянето им.
БЮРМ към края на ВСВ е с население под 1 милион. Още тогава албанския състав е към 19% от населението. Етническата картина се влияе от емиграция сред местните християни и мюсюлмани, както и прииждаща администрация, армия, обществен и икономически елемент от краищата на нива Югославия, съчетано с бегълци от режима на Енвер Ходжа в Албания и гражданската война в Гърция. Процеса завършва към 1853, когато на преброяването се показва общ брой 1 милион и 300 хиляди, 17% от които албанци.
Днешна РСМ е интересна с това, че за периода след ВСВ до новата ера е успяла да удвои населението си и достига над 2 милиона души. В последно преброяване, макар критикувано, цифрата е вече милион и осемстотин.
25% от тях албанци. Това прави към 500 000 души. Очевидно значим и фактор, сравнявайки мюсюлманското население на 7 милионна България, което е същата бройка.
Сравнено с миналото, обаче, началото на процеса по растеж на население, не е така драстична разликата. Говори се за 300 000 навлезли от Косово албанци 90те години, но не ги виждаме в тези обеми. Те не са толкова или не са останали на място.
Съществува като фактор за нарастване дела на албанците, но не е определящ. Определящ е дела на изселили се или емигрирали македонски християни за сметка на новородени и новозаселени албанци.
Такъв дял от населението няма как да остане безправен. Предоставените му права от Охридски договор не са и драстично по-различни от съществуващите в Югославия, но придобиват и официален статут. Най-вече с приемането на втори език за официален. На практика работи само в общини и населени места с преобладаващо албанско население.
Войната по същество нищо драстично не променя. Тя е външна за страната, изкуствено предизвикан конфликт.
Зародиша е в една среща между Милошевич и косовски лидери, състояла се в Атина, преди разгара на конфликта. Парадокс е, че двете страни излизат от нея като "споразумяли се", а конфликта се разгаря за сметка на Македония.
Обвинявани са САЩ, НАТО, ЦРУ и КФОР. Последните, че допускат движение на терористи от Косово, което е факт. Началото и края на бойните действия са по самата полоса и селата до нея.
Запада не само отрича, но всеки път изпраща допълнителни контингенти към посочените места и конфликта се мести от Тетовско в Кумановския и после Скопско. Администрацията на Буш официално вкарва въоръжените албанци от Македония в с писъка на терористични организации и обявява водачите за преследване. Главен секретар на НАТО и специални техни представители присъстват в Македония и подкрепят военната операция. Участват и в преговорите. Всъщност, всички точки влезли в бъдещия договор са формирани със съдействието на американски емисар.
Клеветите идват от върховете на македонската армия и разузнаване, подкрепени от Сърбия и Русия.
На практика всички, традиционни албански партии в Македония осъждат конфликта. Албания признава правото на Македония с оръжие да въдвори ред. Албанските партии и представители от Косово и Медвежа, Прешево отричат каквато и да е връзка.
Джафери и Алими, лидерите на македонските албанци директно посочват причините - смяна на политическата власт в Македония. Нищо общо с чисто албански нужди и потребности.
По това време на власт е правителство и хора, които открито са обвинявани в про-българска ориентация. Самите те скоро и ще спрат да го отричат. Президента Трайковски ще загине много скоро в съмнителни обстоятелства, над контролирана от сърби територия. Македонските християни ще бъдат насъскани срещу правителството и частност партия ВМРО-ДПМНЕ ще смени цялостно ръководството и облика си. Ще последва 10 годишна необозпокояванв власт на Груевски, необезпокоявана, произвела сама конфликти с околните и затвърдила влиянието на про-сръбските и про-руски интереси в републиката. Достатъчно е да споменем руските олигарси настанили се в бизнеса и обществения живот по негово време, разпределени медии и влияние, натиска върху всичко българско. С "новомакедонците" и "новоалбанците" в последвалата власт.
Така по факт, по развой и смисъл - смяната на властта и посоката през 2001 бе единствената причина за състоялия се последен, военен конфликт в Македония.
Нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено.
Редактирано от leyte на 20.01.23 11:58.
|
22 години от последна война в Македония 2001
