Точно, но и тъжно. Даже много тъжно.
Чалгата се сериозно настанила даже в писането на историческа тематика.

Няма спасение - част от разрухата

В периода 1880-1950, 2/3 от българското изкуство е пропито с историческа тематика. Дори да кажем, че един вид се види битка между нея (историческата тематика) и писането по остри, социални теми, няма да сгрешим.
Бедата е, че историчността търпи жалко поражение.
"Патриарха" - късния Вазов казва, че социалистите, вместо да сеят виенски брошури би било по-добре гора да сеят (колко проницателно, след време ще станат повече от гората), отговаря с една полу-историпна-полу-социална поема/роман - "Казаларската царица" 1903. От тогава тръгва борбата с пра-бабата на днешната чалга

Която и съвременна антология по българска литература да отворим, липсва цял масив от проза (романи и поеми) и поезия(цели стихосбирки на историческа тематика.
Изключение е да има четено поне Вазов, зрелия, - "Легенди при Царевец", "Светослав Тертер", "Иван Александър". А за Цончо Радев, Немиров, Бобев, поне Фани Мутафова - много рядко.

Другото е, че ако не е с историко-географически-катастрофална тематика - като че ли няма шанс и да излезе.