Емоционално сте различни. Тя е мечтала за България, бленувала е България - Старата Родина, земята на дедите си. Дошла е тук и бързо си е дала сметка колко различни сме. Уж сме една кръв, но средата ни е различна и от там и чипа в главите ни е различен. На мен ми се случи същото някога, когато срещнах и започнах да опознавам Македония. След това свикнах.

Преди четири години се опитах да помогна с популяризирането на филма и предстоящата му премиера. Исках да помогна като българин на българи, до ден днешен не я познавам лично. Нереални ми се струваха тия хора с диалекта, песните, хората и носиите си.
Освен едно интервю в БНР, което се случи благодарение на моя приятелка от детинство, другаде никой не ме отрази. Показаха я в 2-3 кабеларки и това беше всичко. Явхо това беше предела на Центъра на бесачрабските българи в България.

От началото на войната тя прави кореспонденция за бТВ и въпреки това никой не прояви интерес към нейния филм. Филмът е човешки, в него няма пропаганда. Показва едни хора, които пазят език и традиции, отглеждат арпаджик и се надяват тая година цената му да е добра.