|
не е имало нищо антимакедонско в този акт, но сега спокойно може да мине за такова. При това не е хубаво да се кръщава на покойник , не е добър знак . Септември 1943 е със силен резонанс от смъртта на царя . Отмена е сватба на семейни приятели ( тя беше с баба и дядо от Леринско). Дай сега го извъртим на антибългаризъм . Обикновено се оказва и некой бъдещ другар , който 1943 е член на Бранник . Виж при вашия случай дали не е местен , станал титовец 1944.
Баба ми кръщава второто дете Кольо , на деня на най близкия светия . Първият , не я послушват и го кръщават на дедо му Васил, загинал ПСВ, умира от туберкулоза като току що проходил.
Нейн брат го кръщават на един дядо , който нямал наследници и искал да ги осинови . Владко. А пък нейна сестра на жена му , Ветка . Баба ми казваше , че дядото бил благ , но бабичката проклета и та се ги отбягвала , а тя я търсела да и’ се кара , че се крие. Разсиновили ги , че други се поблазнили от наследството и ги прикоткали . Наричали тогава чичо ми Борко , и майка разбрала един ден истинското му име като отишли на гробища и видяла плочата. А той починал от менингит ВСВ в Сърбия като гонели шумкари . Този ми чичо , Борко/Владко , пък бил левичар . Като си идвал отпуск разказвал , че цялата му рота пускала шумкарите през обръчите обкръжение . Прадядо ми пък , напротив , за него комунистите били най мързеливите и висели в кръчмата по цял ден , говорели само кой някой все трябва да им даде.
Като се родил Симеон вдигнали оценките в училище с една единица. И сега има израз “Живееш си като Симеончо”. леко сте се разминали …
Редактирано от torlakov-93629 на 23.12.22 17:43.
|
Re: Почти същата ситуация [re: SashetoBE]
