|
това за дали обичая е остатък от някакви праславянски/предхристиянски обичаи е само хипотеза /но достатъчно вероятна/. иначе, е безспорно сходството /а най-вероятно и произхода/ на т.нар. "светец"/"светъц" и сръбската "слава". предполагам, че можем да кажем, че първия е българския вариант, а второто - сръбския. "българския" вариант както каза щъркот е разпространен в западна българия и македония /може би предимно частта, която е в днешна северна македония/, а сръбския явно в шумадийско и на запад от там.
в обредно отношение пак има определени прилики - например обредния хляб/пита, макар че сърбите имат и някакъв хляб с формата на кръст. също, има различия в ястията:
На този ден задължително се принася някакво животно в жертва на покровителя. За жертвено животно се избира теле, овен или шиле. Телето и овенът се разсичат на късове и готвят, като главата и краката се варят цели; шилето обикновено се пече цяло като след това се прави на късове.
т.е. в "българския" вариант винаги го има елемента на "курбан" и колене на животно.
докато при сръбската слава има вариант яденето да е напълно постно в някои случаи:
и доколкото разбирам, и блажния вариант не включва нарочно заколение на животно:
Слава се прославља уз посну или мрсну трпезу. Све славе које падају у време поста као и оне које падају средом и петком (такође посни дани) се прослављају уз посну трпезу.
......
У модерно доба, славска трпеза је често обилна, и може укључивати предјело (у оквиру кога се служе пите, руска салата, сухомеснати производи, пихтије), супу или чорбу, сарму, печење и славске ситне колаче (на пример ванилице, обланде, суву питу, розен торту, бајадеру).
т.е. кльопат разни "традиционни" манджи като руска салата /измислена от белгийски шеф в русия в края на 19ти век/, "пихтия" /явно сръбската дума за "пача"/.
в сръбската статия е пълно с брутални сръбски глупости от ултрашовиниста им спиридон гопчевич /от края на 19ти век/, който "дефинира" разпространението на "сръбството" според т.нар. сръбска слава /откъдето почва и цялата политизираност около обичая/.
в крайна сметка, ако трябва да отговорим на въпроса дали е имало кукна слава в македония - отговора трябва да е не. имало го е сходния български обичай "светец", който през 20ти век по време на сръбската окупация е "възроден" и модифиран за да е по-близък до сръбската слава и разбира се, му се тропосва самото сръбско име "слава" /нещо, което става и с 20ина процента от цялата лексиката в съвременния северномакедонски/. днешните северномакедонци, с родова памет стигаща не повече от 3-4 поколения назад /т.е. до към 1920те/, смятат че сегашната им "слава" /и с това си име/ идва от поне няколко века назад. това е.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|
Re: Македонците празнуват ли слава? [re: cumanich126454]
