Мнение на дипломата Симеон Николов:




Възражението на Нидерландия относно приемането ни в Шенген, а преди това и отказът на Европейската комисия да отпусне финансови средства за укрепване на оградата на българо–турската граница, предизвикаха справедливи, но твърде еднопосочни реакции. Освен собствената ни вина за това, че не сме преборили корупцията и изградили правова държава до самоомаскраряването ни пред нашите съюзници, защо не погледнем в по–широк план процесите, които протичат в света и които със сигурност предопределят опасенията на някои страни и застрашават и нашето бъдеще.
Ако има такова „подводно течение“, което „избива“ засега в Нидерландия, Австрия и други страни, може ли „прозорецът“ за влизане в Шенген да се стесни още повече?
Първо, преди повече от 10 години в някои научни центрове в Западна Европа при преструктуриране на отделите и географския периметър на изследваните страни България бе включена например в един отдел с Грузия, Украйна, Туркменистан, Узбекистан, а не в европейски, балкански или друг такъв. Но тогава не се чу коментар от наша страна, защо се прави това. По–късно, към 2020–2021 г., в изследвания на сигурността се прогнозираха евентуални бъдещи военни съюзи или междудържавни оси, като например съюз „Украйна–Грузия–Молдова“ с цел създаване буферен военен пояс срещу Русия или оста Великобритания–Полша–Румъния–Турция, но и в двата случая България отсъстваше. В проиграните военни учения България се споменаваше само като територия за прехвърляне на въоръжение и техника.
Второ, Европейският съюз започна да разбира по трудния начин последствията от миграционната си политика, след като за кратък период възникнаха градски райони, недостъпни за местната полиция /само в Швеция– 61 такива/, след като никнеха джамии, а църквите се изпразваха /например във Франция/, след като престъпността придоби невиждани размери, след като на местните избори започна да се разчита на мигрантите, а в парламентите се увеличи делът на депутатите с чужд произход. Ердоган в предизборна обиколка в Германия дори насърчаваше сънародниците си: Интегрирайте се, Европа ще бъде ваша.
Нидерландия има също много големи проблеми дори с настаняването на мигрантите, което обяснява чувствителната й реакция. Най–голямата заплаха за сигурността европейците виждат в прииждащите бежанци, но в Гърция тя достигна цели 64%.
През 2010 година по задание на Европейската комисия се проведе изследване, включващо всички европейски страни, което да даде отговор, колко бежанци може да поеме всяка страна на базата на територия, население и брутен вътрешен продукт. От българска страна в разработката са участвали четирима представители от различни ведомства, чиито имена бяха посочени в приложенията. Резултатите бяха качени на страницата на ЕК.

За България се посочваше, че може да достигне 102 млн души. Мотивите за странното на пръв поглед задание тогава, изглежда получават отговор през последните години с данните за климатичните промени, които ще направят невъзможно живеенето на хора на над 20% от територията на света, за демографския бум, глад, нищета и войни, които ще прогонят стотици милиони от Африка към Европа и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите