|
Националната идентичност в Македония – теория за дифузия и теория за реверсия.
ГЕОРГИ СТАНКОВ 20 ДЕКЕМВРИ, 2021 АНАЛИЗИ, МАКЕДОНИЯ
Хипотези за развитието на македонската национална идентичност
Националният разказ на Република Северна Македония търси корените на македонската национална идентичност в края на 18 в. В духа на северномакедонската историография Фридман представя развитието на съвременната македонска национална идентичност и на македонския език в четири етапа:
От 1794 г. до средата на 40-те години на 19 в. Периодът се характеризира с пробуждане на славянското съзнание и с появата на първите писмени текстове на македонски диалекти. Ако преди опозицията във самовъзприемането и идентичността е християнин – мюсюлманин, сега тя се преориентира към славянин – грък. Ключовите личности на този период са Даниил Москополец, Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович.
От 40-те на 19 в. до 1870 г. Доминиращата тенденция е борбата за църковна независимост. Много македонски интелектуалци се обявяват за създаването на общ македонско-български език. Ключовите личности на този период са братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот и Кузман Шапкарев.
От 1870 г. до 1913 г. Това е периодът на първите граматики и националистически текстове. Основните събития в този период са учредяването на Българската екзархия, Илинденското въстание, разделянето на Македония през Балканските войни и противопоставянето на македонската национална идентичност на българските, сръбските и други интереси. Ключовите личности на този период са Георги Пулевски, Димитър Чуповски, Кръстьо Мисирков, Петър Попарсов и други фигури от ВМРО[1].
От 1913 г. до 1944 г. Периодът се отличава с развитието на македонска литература в Югославия и България, което води до изкристализирането и окончателното установяване на македонски литературен език [Friedman 1986; 2000].
Сръбска връзка. Иноваторите на македонизма с поведението си обслужват целите, поставени от Новакович. Пулевски издава книгите си време на престоя си в Сърбия, Мисирков получава образованието си като стипендиант на сръбската сържава, Евров и Групчев създават Дружество на сърбомакедонците в Цариград и издават в. „Македонски лист”, когато Новакович е сръбски посланик в османската столица, a Чуповски става особено активен също когато в Санкт Петербург посланик е Новакович. Същевременно някои имат двойствена идентичност – например Пулевски и Мисирков в различни случаи се представят ту като българи, ту като македонци.
Маргиналност. Теорията на ранните македонисти остава бутикова и без влияние сред българското население в Македония [Маринов 2013]. Двата опита на Чуповски да сформира мрежа в самата Македония се провалят. Културните и политическите водачи на македонските славяни в края на 19. в. и началото на 20. в. имат българска национална идентичност, а самото население ясно се самоопределя чрез избора си да бъде част от Българската екзархия, въпреки че тя е в схизма и етнофилетизмът е обявен за ерес през 1872 г.
Сърбоманите, работили за сръбската власт, и техните потомци, които бързо се ориентират коя е новата политически коректна идентичност в Македония. Случайно или не (по-скоро второто), значимият македонски филолог Блаже Конески е племенник на националния предател и сърбоман Глигор Соколов.
Новите комунисти – бързо растяща група от опортюнисти, които откриват в демонстрирането на македонска идентичност начин за лична реализация, кариера и власт в новите обществено-политически условия в Югославия.
Местни патриоти, които подобно на Ченто независимо от комунистите трансформират своя регионален патриотизъм в желание за самоуправление и политическа идентичност като македонци. През сръбския режим те са правозащитници и отстояват изразяването на местната култура и диалекти. Тяхната идентичност има корени в стария регионален патриотизъм, основан на борческото им минало, и в гордостта им, че въпреки страданията не са се посърбили [Михайловъ 1973].[9] Те не желаят Македония да бъде бойно поле на съседните държави и държат на нейното независимо развитие без външна намеса. Тъй като са против сърбизацията на новия македонския език и намесата на сръбските комунисти в ръководството на републиката, те скоро са изолирани от управляващите. Смятам, че ако е имало група, от която без политически натиск и по естествен път би могла да се развие автентична македонска национална идентичност, това е била тази група.
Някои редови и неангажирани с обществена дейност граждани, за които да бъдат „просто” македонци се оказва подходящо решение за идентификация. Два фактора помагат за привличането на такива хора към тази група:
Македонизмът на югославските комунисти не им натрапва изцяло нова идентичност. Македонизмът вместо това трансформира тяхната регионална идентичност в етническа. Местното население може свободно да говори на местните диалекти и на тяхната основа се формира стандартна книжовна норма (наистина, тя е силно повлияна от сръбския език и сръбската азбука, но след като няколко поколения са учили в сръбски училища, новата „асномска” норма е приемлива и по-лесна за усвояване от стандартния сръбски и дори от стандартния български език). Новата власт по този начин предлага възможност на македонците след около двадесет и три години сръбска власт и три години българска власт сега да се самоуправляват: вярно, под цялостното ръководство на Югославия, но все пак със собствени държавни структури, култура и език. Идентификацията като „само” македонци е възможност да се реализира идеалът „Македония на македонците”, нищо че десетилетия по-рано за илинденското поколение този девиз има много по-различно съдържание.
Комунистите не представят новата македонска националност като ново явление, каквото е то действително, а като пряко продължение на идентичността на предходните поколения и епохи. На населението в Македония не се предлага да избира между старата българска идентичност на възрожденците и илинденските революционери и новата идентичност – вместо това българската идентичност на миналите поколения е подменена с новата. Всички бележити исторически личности от средновековната българска история в Македония и всички изявени български възрожденци и революционери от Македония са представени като етнически „македонци” и са включени в новия македонски национален канон. Подменят се факти, фалшифицират се исторически източници и делата на редица изявени македонски българи се интерпретират в духа на новата национална доктрина, така че да се запълни липсата на македонска история и култура, която посочва Карайовов в разговора си с двамата млади комунисти – студенти в Белград. Днес България с основание нарича този процес на ретроактивно приписване на идентичност „кражба на история.”
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!Редактирано от komitaO3 на 04.12.22 08:56.
|
Националната идентичност в Македония 
