„Прочее, за това, че и по времето на княз Михаил Втори Видинското княжество продължавало да функционира като разпределителен пункт на наемници за цяла Европа, намираме потвърждение на напълно неочаквано място. Става въпрос за една родословна справка за френския благороднически род Ронсар, която го обявява за основоположник на рода:
„Будоин дьо Ронсар, от България, капитан на унгарци, които отведе във Франция при краля Филип дьо Валоа срещу англичаните.“
Генеолозите изчисляват, че Будоин дьо Ронсар си е спечелил известност в началните етапи на Стогодишната война, най-вероятно в някое от неуспешните сражения на крал Филип Шести край река Шелда (1340), при Каен, Бланшетак и Креси (1346) или при обсадата на крепостта Кале (1347). Въпреки злощастния за французите изход на всяко сражение приносът на Будоин дьо Ронсар в тях бил толкова голям, че освен обичайното парично възнаграждение, той получил от краля и едно феодално имение по поречието на ЛОара и се установил за постоянно във Франция. Това, че родината на първия Ронсар е било именно княжеството на Дунав, ясно проличава в едно стихотворение, написано през 16 век от неговия потомък и прословут френски поет Пиер дьо Ронсар:
„А моят далечен прадядо води своя род оттам,
където ледът на Дунав е съсед на Тракия.
По-долу от Унгария и там, където е по-студено,
Благородникът – маркиз дьо Ронсар, владеел
Злато и хора, дворци и земи.““
(„Истинската история на Видинското княжество“, Петър Николов-Зиков)

Редактирано от goga на 29.11.22 18:53.