|
Това са някакви хоплити ли, траки ли.
Опитай с ризница и капковиден щит, голям, да го изиграеш това...
Ограничено е и в територия.
По-скоро е до коледарското пеене. При стъпка има полу-такт, с изравняване на краката. Идва от нуждата за балансиране на тялото при похода, заради "играещите" тежести в екипировката - тежък щит, тежък меч на кръста или дълго копие на рамото, лък, торби и раници. Също и с хода на коня.
Днес най-близо до това марширува гвардията на кралицата.
В поход тежестта е различно разпределена. При маневри е друг - позата и бързината, а при атака или защита, също различно. Допускам и "пропагандни" да ги наречем, за надъхване или подигравка на врага, както и за обръщение към Бога. Има и победни химни за благославя и прослава.
Към всичко това добавяме и дишането с гласоотделянето.
Почти 100% съм убеден, че певчески близо са тропарите, подобни на този:
А, задължително и марша на ангелите при Възкресение:
Или всичко доближаващо се до:
Уникално!
На латините само напева е друг:
Стар ритъм на римски ход, когато снаряжението цялото е на гръб и го носиш само в битка, без ризница:
Накрая, моята хипотеза за бой - нещо близо до тежката мъжката ръченица. С подрусване и поклащане, но без подскачане. Ръцете се движат свободно или опрени в колана, за да поддържат тежестта на щита и меча по-леко. Добавен шума от ризницата или ударите метал в метал при атака би било, меко казано - въздействащо и хипнотизиращо. Ритъма чудесно съчетава строй в линия, движение ляво-дясно, бърз ход и дишане със ситни стъпки, тежък товар. Всеки в планината го знае, особено, ако трябва да изкачваш баир.
На къра и в механата се играе само за тренировка.
Доказателство е и гръцкото описание на акомпанимента, който се състои от мандолина, китара или Гусла.
Звучи така:
Мелодията може да е тропар, но изпълнен в 7/8 (които, както знаем може да тръгват тежко, да сменят ритъма), точно заради неравноделния размер и свободното движение в китката и лакътя.
Слушаме "От как се е зора зазорила" и маршируваме напред, под акомпанимент на гъдулка, но много тежко, ситно и с подрусване. Идва и най-близо във времето.
Така според мен е изглеждал бойния строй.
Нашите военни оркестри го докарват много добре даже. Особено Ръченицата на Петко Стайнов, с нейното: думмм-дум...дуру-дуру-дум, в началото, звучи точно, като древен, боен марш:
При това с набиване на крака, каквато е традицията.
Плюс нестинарското хоро, което по канон в миналото се е играло само от мъже (но без ризници). Друга е характеристиката на танца, с икона в ръка, над главата, само с тъпана и ситната стъпка.
Около това според мен е истината, предадена в култура, навици, традиции - масово и повсеместно. Съчетано и с изворите.
|
Re: Притури се планината [re: komitaO3]
