|
КАК ДЯДО ГЕОРГИ БОЖКОВ - ФАРАЗЪМ, НА 97 Г. "ПОСРЕЩА" ГРЪЦКИЯ КНЯЗ КОНСТАНТИН В ЕНИДЖЕ ВАРДАР
Престолонаследникът и главнокомандващ гръцките войски княз Константин на 21 октомври 1912 г. в Енидже Вардар.
Турските части са се оттеглили към Солун. В града влизат гръцките войници, докарани от Крит, Пелопонес и къде ли не. Те са удивени, че в града живеят българи, мнозина, от които не разбират елински. Започва небивало мародерство. Чаршията е разграбена и опожарена.
Княз Константин се настанява в обширния дом на българския търговец и бивш околийски началник на ВМОРО, Хариш Божков. От семейството му в къщи са останали само баща му, деветдесет и седем годишен старец и жена му с трите си дъщери.
От тогава е и тази история, записана от Георги Хариш Божков, син на търговеца и внук на дядо Георги, "посрещнал" крал Константин в дома си!
"Шест стаи имаха горе и шест долу Божкови, но бяха натикани в кьошака и една малка стаичка, за да не пречат на негово величество княза. На двора в летните постройки се настаниха ординарци и лакеи. Очакваше се да разбият турската отбранителна линия на река Вардар и да влязат триумфално в Солун. Ден, два, три ... колчем се ослушвал в притихналата къща княз Константин, неизменно дочувал, че дядото, снахата и момичетата си говорили само български:
- Дедо, да ти направам ка`аве?
- Дедо, да ти донцам по`апок?
Не издържал княз Константин и изпратил ординареца. Влязъл старият Георги Божков, прякоросван Фаразъм. Поканил го княза:
- Милас еленика? (Говориш ли гръцки?)
В рода на Божкови няма мъж, който да не говори всички балкански езици и освен тях френски, немски, та и английски. Някои от мъжете знаят и арабски. Големи търговци, за тях знаенето на много езици било задължение. След отговора княза продължил:
- Каце! Кафе, папу? Фумас? (Седни! Кафе, дядо? Пушиш ли?)
Запалили по цигара. Адютантът донесъл кафе.
- Фело на серотису, папу, апо посо хроня мелате автити глоса?(Искам да те питам дядо, от колко време говорите този език?)
- Автити глоса - отвърнал дядо Георги - ти меламе апо папук е прапапу. И андропи пу зуни сти касаба ке оло перо милане моно вулгарика. Апо тим лимни проската милане еленика, ке гявто емис леме Орумлук, гя авто мас лене Вулгарикон. (Този език го говорим от дядо и прадядо. Всички хора, които живеят в града и около него говорят само български. От езерото надолу всички говорят гръцки и затова го наричаме Орумлук, а на нас ни казват Вулгарикон.)
Намръщил се княз Константин и повикал адютанта.
- На ерфо деспотес! Ке и стратеги нарсун! (Да дойде владиката! И генералите също!)
До идването им не проговорил повече. След като повиканите насядали по миндерлъците, князът се обърнал към владиката:
- Вре, папу, се авти ти Яница ти гя лаос ехе, ке ти глоса милане? (Бре, дядо, в тази Яница, що за народ има и какъв език говорят?)
Владиката погалил важно брадата си.
- Апо та вивлия ке апо авто пу ксероме аптин история ола ине еленика. Ке о лаос, ке и глоса. (От книгите и от това, което знаем от историята всичко е гръцко, и народът и езикът.)
Константин почервенял от гняв.
- Вре, скато! На и история! - посочил той дядо Георги. - Песто, папу, апо поте милате ти глоса ! (Бре, лайно! Ето историята! Повтори, дядо, от кога говорите езика, на който сега разговаряте!)
Дядо Георги повторил : Апо папу, ке прапапу. (От дядо и прадядо)
- На хесо та вивлиа сас! На хео та историа сас! На - посочил княза дядо Георги - автос и андропос ене и история! (Да ви сера на книгите! Да ви сера на историята! Ето този човек е история!)
От Фейсбук страницата Грубовци, Енидже Вардар-родна Македония
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!Редактирано от komitaO3 на 21.10.22 11:37.
|
Да ви с...а на книгите, да ви с..а на историята
