В БГ университетите, както предполагам и в МК учебни заведения, освен обща история или политическа история на народите и държавите, във всяка дисциплина (наука) си има и отделна история, като обучението по самата дисциплина започва с историята й.

Питането, как и защо омразата се появява сред хората и между народите, конфликтите им, не е частен въпрос на общата история. Тя не може да ги отговори еднозначно, без да се позове на други науки. Те са вплетени и си влияят, но нито общата история ще ти отговори как и защо една мисъл се ражда във Франция, а се развива в Германия, нито философията ще ти отговори, как същата мисъл (комунизма, примерно) е променила съдбата на цели континенти и народи, без така да засегне родината си - Франция. Гледа се сумарно.

Англо-саксонците не, а в англосаксонска среда са се развили полезни за съвремието идеи и творения. Научни открития или обществени доктрини, тяхните постижения се ползват и прилагат с успех, с общополезен резултат.
Лично аз, покрай всички мисловни концепции, продукт на човешката мисъл, най-силно ми е допаднала тази на Джон Стюарт Мил - утилитаризма, позитивизма. Философската история казва, че от него или родейки се с него после са се пръкнали изчадията на анархията, комунизма, фализма, но това само доказва, според мен, че след него по-добро няма.
Не вярвам сляпо, не е панацея в съвремието, но е правилната посока.

Въпроса е чисто философски и предмет на хуманитарните науки в цялост. Не на историята в частност. Историята ти дава базата с данни и фактите, които другите да развият и отговорят.

Омразата, чисто философски е полза, нужна е за обособяването на отделни личностни или обществени концепти. Терапевтично тя унищожава връзките, за да има условия да се създадат нови. Понякога новите идват отвън, но не те са причината за омразата. Те също преследват ползи, за някоя друга система. Не задължително са основани на омраза или дават основание за омраза.
Обособените, завършени личностни или обществени концепти, ползата от омраза нямат. Източниците на ползи биват много и започват да действат други.

Появяват се личности или цели общества (не казвам народи, а групи от хора), които в даден исторически момент стават толкова безполезни, в смисъл на общочовешки ползи, че единствено в омразата откриват основание за своето съществуване. Другото им е отишло в полза на някого, а не откриват компенсация.
Факт са. Има ги и влияят на общото развитие.