Говорим със световноизвестния политически дисидент Ноам Чомски и с политическия писател Виджай Прашад за руската война в Украйна, която вече е в осмия си месец. Когато става дума да се продължи войната, вместо да се договори мирно споразумение, „Съединените щати и Великобритания са в доста изолирана позиция“, казва Чомски. „Съединените щати видяха Украйна като някакъв разхлабен пирон, под който те пъхат своите оръжия, милиарди долари оръжия, така че да притиснат Русия“, казва Прашад. Чомски и Прашад са съавтори на наскоро излязлата книга „Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската сила“, която описва провалените външни политики на Съединените щати в неотдавнашните войни и говори за това, колко е важно да виждаме отвъд доминиращите медийни наративи.
- Това е Democracy Now!, аз съм Ейми Гудман. Продължаваме нашия разговор с Виджай Прашад и проф. Ноам Чомски, които написаха в съавторство нова книга, „Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската сила“. Хуан Гонзалес и аз разговаряхме с тях в петък, веднага след като руският президент Владимир Путин проведе церемония по подписването на анексацията на четирите територии на окупирана Украйна. По-късно този ден Украйна ще кандидатства за членство в НАТО. Попитах проф. Чомски за медийното отразяване на войната в Украйна и в какво то греши.

- За начало препоръчвам значителна степен на предпазливост относно начина, по който се правят репортажите в Съединените щати. Да вземем един доста значим случай – имаше голямо количество, може да се каже, еуфория, по повод твърдението, че Моди, министър-председателят на Индия, е цензурирал Путин на срещата в Самарканд, където е казал на Путин, че Индия не подкрепя руската позиция. Ако погледнете – аз си направих труда и погледнах в официалния сайт на индийското правителство. Това, което е станало, е съвсем различно. Западната пропаганда е награбила около половин дузина думи, в които Моди казва, че войната не е отговора, и това е представено за скъсване с Русия. Ако прочетете останалия текст, на практика любовно писмо до Путин за това колко прекрасни са нашите отношения и как ще станат дори още по-добри и колко много ви подкрепяме и така нататък, тази част е махната, което е на практика цялото послание, махнато е от западните репортажи или американските репортажи. Затова трябва да бъдем – това е един от многото примери – много внимателни.
Фактът е, че поне международно, Съединените щати и Британия са доста изолирани в това. Европа някак е съгласна, но населението не подкрепя тази позиция. Както споменах, в най-важната страна Германия, повече от три-четвърти са за отиване на преговори веднага. Същото е и в Словакия. Френският президент Макрон, който е най-отдаден в търсенето на договорно споразумение, напоследък поднови убеждението си, че въпреки намаляването на перспективите в хода на войната, все още има изходи. Съединените щати и Британия, която е техен лакей в тази ситуация, са доста изолирани в ангажимента си да продължат войната, независимо от последствията, така че тежко да отслабят Русия. Има ли все още възможности за преговори? Има само един начин да разберем. Като опитаме. Ако откажем да опитаме, разбира се, няма начин, няма възможности.
Това толкова малко се отразява в медиите в Съединените щати, че човек не може в нищо да е уверен, но ние имаме надеждна информация, че е имало руско-украински преговори под турска егида през април, които може би са водели нанякъде. Веднага щом те бяха обявени, Борис Джонсън, тогавашния премиер на Англия, излетя за Украйна и очевидно уведоми Украйна, че Западът – което означава Съединените щати и Британия – няма да подкрепят преговорите. Той беше директно последван от секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин, който вероятно е дал същото послание – той повтори отново и отново, и това сега е официалната политика на Съединените щати, че войната трябва да продължи, за да се отслаби Русия тежко и от тук следва, че не е време за преговори. Е, нищо от това не може да бъде казано със сигурност, защото има толкова малко коментари и отразяване, а доколкото има, те са много, често са много изкривени, както във важния пример, който преди малко дадох. Но фактът е, че, рано или късно, ще трябва да има някакво договорено уреждане, освен ако едната или другата страна просто не капитулира. Това е логиката.
Колкото по-дълго продължава войната, колкото по-дълго тя е подкрепяна, толкова повече намаляват изгледите за дипломатично уреждане. Това се случва почти автоматично. Преди инвазията изглеждаше, че има доста добри изгледи за споразумение повече или по-малко в рамката на Минските договори под егидата на Франция и Германия, които Русия и Украйна на теория приеха, въпреки че не ги приложиха. Ролята на Съединените щати беше, меко казано, неконструктивна в това отношение. Това е слабо казано. С продължаването на войната перспективите намаляват, но все още ги има. В края на март президентът Зеленски произведе някои предложения, които не бяха много далеч от предложенията на Макрон за споразумение, които не отидоха доникъде. После беше априлският случай. Не знаем какво се случва оттогава.

Колкото повече войната продължава, толкова повече разруха и унищожение ще има, повече колатерални жертви навсякъде, огромен глад, заради затварянето на черноморския износ – има някакво успокояване по това, но имаме малко информация. Заплахата от ядрена война се увеличава и може би най-важен от всичко, но и най-малко обсъждан, е фактът, че с продължаването на войната ограничените усилия за справяне с климатичната разруха вървят наобратно. Вместо да преминем към ограничени изкопаеми горива, се случва експанзия на производството на изкопаеми горива, буйства в офисите на Exxon Mobile, Chevron и останалите, отваряне на нови полета за разработване, повсеместно отслабване на рестрикциите, търсене на нови източници на нефт. Част от това, което се случва, действително, това означава на практика край на организирания човешки живот на земята. Не говорим за нещо по-малко. Имаме тесен прозорец, в който острите проблеми на климатичното затопляне могат да бъдат решени. Колкото повече затваряме този прозорец, толкова по-малки стават шансовете за оцеляване на организирания човешки живот на земята. Пред това сме изправени.
Както казвам – на моменти това, което става, е просто сюрреалистично. Трудно могат да се намерят думи да бъде описано. Да вземем само седмица, две седмици назад – появиха се нови научни доклади относно източното Средиземноморие, не много далеч от Украйна. Те разкриват, че предвижданията за това, което ще се случи в този регион, са били твърде консервативни. Новите изследвания сега посочват, че до края на века затоплянето в източния средиземноморски район ще бъде около два пъти по-високо, отколкото се смяташе до сега: 5 градуса по Целзий. Това е точно на нивото, достига до нивото на оцеляването. И разбира се, няма да спре там.

Междувременно, израелски климатолози, които са доста добри, откриват, че собствените им предвиждания за покачване на морското равнище са били много неточни. Били са доста смели, но се оказва, че са били далеч от акуратни. Ще бъде много по-лошо от това. Те предсказват, че до средата на века ще има покачване на морското равнище с един метър. До края на века може би два до два и половина метра. Последиците са неописуеми. Когато помислим за двете страни, които са там – Египет, Израел и Ливан, това е – не може да се опише. Какво се случва в същото време? Израел и Ливан се разправят кой ще има правото да изстреля финалния изстрел, буквално. Разправят се кой ще контролира ресурсите от изкопаеми горива по морската им граница, или с други думи – кой ще има възможността да унищожи двете страни, докато те потъват под водата. Това се случва пред очите ни. Както и в други райони на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите