1. Не е моя работа да махам Путин. Не е работа и на САЩ да махат Путин. Тази игра с махането САЩ са я играли и не води до нищо добро. Ако ще махаме Байдън — съд, личен съд, гражданско неподчинение и каквото сабя покаже.

2. С кого аз ще търгувам (или не) си е моя работа. Затова и санкците, ако са наложени да не търгуваш с мен — са ОК. Ако решат да правят блокада на Русия — то тогава е друг въпрос. Никой не нарича нападението на Япония над Пърл Харбър “вероломно” или “непредизвикано”. Сам знаеш защо.

Путин и агресията му с прекрояване на гранците в смисъл аншлус е принципен проблем. С това нарушава крехката система в момента. Ако успее — става ОК за по—силна страна да ‘отхапе’ част от по—слаба или проблемна. Обяснения винаги има. От там идва и верижната реакция.
Това е и разликата с Косово, Осетия, Абхазия, Южем Судан или Северна Сомалия (отделиха се области в нови държави) и Ирак.

Ирак се опита да присъеди Кувейт. Спряха го.
Китай и Индия спорят къде е границата (с документи от преди 300—400 години преди да има и Китай и Индия). Пакистан и Индия са едни от малкото изключения където една държава се опитва да анексира част от друга, позовавайки се на правото на едно “нелигитимно” правителство да се “присъедини” към Индия.

А за България, това да се запази принципа за ненарушаване на границите е въпрос на съществуване.

За САЩ — не е работа да се месят някъде, където не са били нападани или под мандат на ООН. Виетнам е грешка, Ирак 2 — пак. Косово, Босна, Либия, Панама, Гренада, абе не се сещам на едно място да са били агресор и да е станало по—добре.

Тука трябва да се направи различа с “Да се дава оръжие, подкрепа”. Това е бизнес и “морално” право. Както с това дали да търгувам с някой или не.