Прав си, но въобще не става въпрос за това.
Връзката е само "страшната смърт".

Какво предлагаш, - а) да изживеем живота си в страх, четейки или обсъждайки поразяващи те характеристики на бомбите им, умирайки в страх; б) да изживеем и последния ден от живота си, отнет от ракетите им, в спокойствие, мир, обич и разбирателство сред най-близките си, в любимата среда, която цял живот сме обгрижвали?

Второто никак не зависи от теб, самичък. Така или иначе всички умираме все някога, някак, от нещо си. Въпроса е, как ще живеем до този ден и как ще го посрещнем.
Първото пък зависи единствено и само от теб. Дали си се уплашил, подтиснат и обезверен живял живота си.

Всичко останало са празни приказки.

Аз вярвам и съм убеден за себе си, че колкото повече хора избираме второто, толкова повече неутрализираме вероятността да ни се случи първото, макар логично (както и ти го поставяш) то да е водещото, бивайки вече част от живота ни.
Бомбата (оръжието) не е част от живота ни, но страха от нея ни се натрапва СИСТЕМНО и го прави да е.

Това е същината!
Моля те, брат! Не се плаши. Заклевам те, не им се връзвай. Не си сам на тоя свят. Ето, аз ти казвам, че съм с теб. Без да искаш си станал част от моя живот и не ми е безразлично как ще го живеем заедно, макар да си от другия край на света.
Пука ми и се страхувам за теб повече, отколкото от бомбите. Ти, мисълта за теб ми носи полза и смисъл, а страха от тях ми ги отнема.

С почит и уважение,
Твой смирен брат