Неутрални източници документират защо германците превземат Полша
Автор: Джон Уеър

Повечето историци посочват германската инвазия в Полша като непредизвикан акт на агресия, имащ за цел създаването на Лебенсраум и установяването на контрол върху цяла Европа. Според конвенционалните историци Адолф Хитлер е мразил полския народ и е искал да ги унищожи като негова първа крачка към световна доминация[1].
Британският историк Андрю Робъртс например пише следното[2]:
„Полският коридор, който е бил замислен от архитектите на Версайския договор от 1919 г. с намерението да откъсне Източна Прусия от останалата част на Германия, отдавна е бил посочван от нацистите като повод за война, заедно с етническо германския балтийски град Данциг, но както Хитлер казва на една генералска конференция през май 1939 г., ‘Данциг не е най-важният проблем. Главната ни цел е да проправим път на изток за нашия Лебенсраум и да осигурим доставките ни на храна’.“

Британският историк Ричард Д. Евънс пише[3]:
„Имало е вероятност през 1934 г., когато Хитлер сключва 10-годишен пакт за ненападение с поляците, Полша да се превърне в сателитна държава в един бъдещ европейски ред, доминиран от Германия. Но към 1939 г. тя обаче се превръща в сериозна пречка за източната експанзия на Третия райх. Следователно тя е трябвало да бъде заличена от картата и безмилостно експлоатирана за финансирането на подготовката за предстоящата война на запад.“

Тази статия си служи с негермански източници, за да документира, че противно на това, което повечето историци твърдят, германската инвазия в Полша е била провокирана от действията на насилие на полското правителство върху етническото й германско малцинство.

Историческите обстоятелства
На 30 март 1939 г. полският министър на външните работи Йозеф Бек приема предложение на Великобритания, което дава безусловна и недвусмислена гаранция за независимостта на Полша. Британската империя се съгласява да се включи във война като съюзник на Полша, в случай че поляците решат, че такава война е необходима. На 31 март 1939 г. Невил Чембърлейн отправя следните думи към Камарата на общините, изготвени от британския министър на външните работи лорд Халифакс, обявявайки[4]:
„Понастоящем се налага да информирам Камарата… че в случай на възникнала заплаха спрямо полската независимост и в случай че полското правителство сметне за належаща необходимост да й окаже въоръжена съпротива, правителството на Негово величество следва веднага да се обвърже с предлагането на всякаква подкрепа на полското правителство, която е по силите й. В тази връзка то вече е дало гаранция на полското правителство.“

Безпрецедентният „празен чек“, който Великобритания връчва на Полша води до ескалиране на насилието над германското малцинство в Полша. Книгата „Полските зверства срещу германското малцинство в Полша“ отговаря на въпроса защо полското правителство е позволило да се случват такива зверства[5]:
„Гаранцията за помощ, която британското правителство дава на Полша е факторът, който дава нов тласък на политиката за обкръжение на Великобритания. Нейното предназначение е било да даде повод на Англия да започне война, тъй подготвяна и желана от нея, с цел унищожението на Велика Германия, като се възползва от проблема с Данциг и Коридора. Във Варшава вече не се е считало за нужно да се подхожда с умереност, като тогава преобладаващото мнение е било, че нещата са могли спокойно да бъдат доведени до повратна точка. Англия е подкрепяла тази диаболична игра, като е гарантирала ‘интегритета’ на полската държава. Британското обещание за подкрепа означавало, че Полша е щяла да бъде плацдарм за враговете на Германия. Оттам насетне Полша не си спестява никаква форма на провокация към Германия и в слепотата си започва да мечтае за ‘победоносна битка пред портите на Берлин’. Ако не беше окуражаването на английската военна клика, която влошаваше отношението на Полша към Райха и чиито обещания бяха накарали Варшава да се чувства в безопасност, полското правителство едва ли щеше да остави нещата да се развият до такава степен, че полските войници и граждани да интерпретират слогана да изкоренят всякакво германско влияние като подкана към убийство и зверско осакатяване на човешки същества.“

Голяма част от страничните читатели отхвърлят тази книга като нищо повече от нацистка пропаганда, оправдаваща Хитлер за превземането му на Полша. Въпреки това обаче, както предстои да видим в тази статия, насилието срещу етническите германци в Полша, което води до хитлеровата инвазия в Полша, е добре документирано от множество негермански източници.

Американски източници
Американският историк Дейвид Хоган пише, че германско-полските взаимоотношения се изострят заради нарастващата суровост, с която полските власти са се отнасяли към германското малцинство. Над 1 милион етнически германци са пребивавали в Полша и именно тези германци стават основни жертви на германско-полската криза в последвалите седмици. Германците в Полша са били подлагани на нарастващо насилие от страна на преобладаващите поляци. В крайна сметка хиляди германци в Полша заплащат за тази криза с живота си. Те са били едни от първите жертви на антинемската военна политика на Великобритания[6].
На 14 август 1939 г. полските власти в Горноизточна Силезия започват кампания от масови арести срещу германското малцинство. Поляците след това започват да закриват и конфискуват останалите германски бизнеси, клубове и бюра за социално подпомагане. Арестуваните германци са били накарани да вървят пеша до централните територии на Полша в затворнически колони. Дотогава различните немски групи в Полша вече са били изпълнени с ужас и са се опасявали, че поляците ще се опитат тотално да изтребят германското малцинство в случай на война. Хиляди германци се опитват да избегнат арест, като преминават границата с Германия. Едни от най-лошите полски зверства са включвали осакатяването на няколко германци. Поляците са били предупредени да не възприемат германското малцинство като безпомощни заложници и че могат да ги колят безнаказано[7].
Американският журналист Уилиям Линдзи Уайт си спомня, че сред хората, които са били добре запознати с проблема, не е имало съмнение, че към август 1939 г. германското етническо малцинство в Полша е било ежедневно подлагано на ужасни зверства. Уайт казва, че едно писмо от полското правителство, в което то отрича да е имало преследвания на германци в Полша, е било толкова достоверно, колкото гражданските свободи, гарантирани от конституцията на Съветския съюз от 1936 г.[8]
Доналд Дей, известен кореспондент на в. „Chicago Tribune“, докладва за зверското отношение на поляците спрямо етническите германци в Полша[9]:
„Отпътувах за Полския коридор, където немските власти ми позволиха да интервюирам германските бежанци от много полски градове и градчета. Историята беше същата. Масови арести и дълги походи по пътищата към вътрешността на Полша. Железопътните линии бяха претъпкани с войнишки марширувания. Онези, които излизаха от строя, биваха застрелвани. Полските власти изглеждаха като обезумели. Цял живот разпитвам хора и затова смятам, че знам какви изводи да си правя от преувеличените разкази на хора, преминали през травмиращи лични преживявания. Но дори и с пестеливост на думите, ситуацията беше наистина зле. За мен беше въпрос на часове войната да избухне.“

Хоган пише, че през този период лидерите на германското малцинство в Полша неколкократно са отправяли молба до полското правителство за милост, но без резултат. Наложило се е над 80,000 германски бежанци да напуснат Полша до 20 август 1939 г., като почти всички останали етнически германци в Полша са правили всичко по силите си да избягат, за да избегнат полските зверства[10].
Британският посланик в Берлин Невил Хендерсън усърдно се опитва да накара Халифакс да признае жестоката съдба на германското малцинство в Полша. На 24 август 1939 г. Хендерсън загрижено предупреждава Халифакс, че фактите напълно подкрепят германските оплаквания за отношението към германското малцинство в Полша. Хендерсън е знаел, че германците са били готови да преговарят и затова казва на Халифакс, че освен ако преговорите между двете страни не бъдат възобновени, то войната между Полша и Германия щяла да бъде неизбежна. Хендерсън се опитва да убеди Халифакс, че един опит за пълна военна окупация на Данциг би бил в ущърб на полските интереси, едновременно с това напълно осъждайки полската политика. Това, което Хендерсън не осъзнава обаче, е, че Халифакс се е стремял към война именно заради възможността да я използва като политически инструмент. Халифакс е искал Германия да бъде напълно унищожена[11].
На 25 август 1939 г. посланикът Хендерсън докладва на Халифакс за най-новото полско зверство в Биелич, Горна Силезия. Хендерсън никога не е разчитал на официалните германски изявления за тези инциденти, а вместо това е базирал докладите си на информация, получена от неутрални източници. Поляците продължавали насилствено да депортират германците от тази област и да ги карат да се придвижват пеша до вътрешността на Полша. Осем германци са били убити и много други са били ранени по време на едно от тези придвижвания. Хендерсън се възмущава от провала на британското правителство да овладее полските власти[12].
Хоган пише, че Хитлер е бил изправен пред ужасна дилема. Ако Хитлер не направи нещо, германците в Полша и Данциг са щели да бъдат оставени на жестокостта и насилието на една враждебна Полша. Ако пък обаче вземе ефективни мерки срещу поляците, британците и французите са можели да обявят война на Германия. Хендерсън се е опасявал, че зверствата в Биелич са щели да бъдат последната капка в чашата, която да накара Хитлер да нахлуе в Полша. Хендерсън, който силно се е надявал на мир с Германия, изразява възмущението си от провала на британското правителство да упражни натиск върху полските власти[13].
Хитлер нахлува в Полша, за да сложи край на зверствата срещу германското малцинство в Полша. Американският историк Хари Елмър Барнс се съгласява с анализа на Хоган. Барнс пише[14]:
„Главната отговорност за избухването на германско-полската война лежи върху Полша и Великобритания, докато за прерастването на германско-полския конфликт в европейска война почти собственоръчно е виновна Великобритания, водена от Халифакс.“

По-нататък Барнс казва[15]:
„Вече безсъмнено е установено на документална основа, че Хитлер не е носил по-голяма отговорност за войната през 1939 г., отколкото Кайзера е носил за тази през 1914 г., ако въобще е носил такава отговорност… Отговорността на Хитлер през 1939 г. е била много по-малка от тази на Бек в Полша, Халифакс в Англия или дори Даладие във Франция.“

Други източници
Холандският историк Луи де Йонг пише, че на 25 март 1939 г. прозорците на домовете на много етнически германци в Позен и Краков са били счупени, както и тези на германското посолство във Варшава. По-късно германските земеделски съвместни дружества в Полша са били разпуснати и много германски училища са били затворени, а онези етнически германци, които са взимали активно участие в културната сфера, са били арестувани. Около средата на май 1939 г. в един малък град, където са живели 3,000 германци, голяма част от движимото имущество в домове и магазини е било опустошено. В средата на юни са закрити и последните немски клубове[16].
Де Йонг пише, че до средата на август 1939 г. поляците продължили да арестуват стотици етнически германци. Германски печатници и профсъюзни офиси са били затворени, като са се извършвали и многобройни претърсвания на къщите. Осем етнически германци, които са били арестувани в Горна Силезия, са били застреляни на 24 август, докато са били транспортирани в концентрационни лагери[17].
На 7 август 1939 г. полските цензори позволяват на краковския в. „llustrowany Kuryer Codzienny“ да публикува статия от безпрецедентна безпардонност. В статията се казва как полски поделения постоянно пресичали германската граница, за да унищожават германски военни укрепления и да пренасят конфискувана германска военна техника в Полша. Полското правителство позволило на този вестник, който е бил един от най-тиражираните в Полша, да съобщи на света, че Полша е извършвала серии от гранични нарушения спрямо Германия[18]. Полският вестник „Kurier Polski“ също съобщава с големи заглавни букви, че „Германия трябва да бъде унищожена!“, докато през август 1939 г. все още са се провеждали преговори с Хитлер[19].
Полският посланик в Америка Йежи Потоки безуспешно се опитва да склони полския министър на външните работи Йозеф Бек да постигне съгласие с Германия. По-късно Потоки изчерпателно обяснява ситуацията в Полша, заявявайки, че „Полша предпочита Данциг пред мира“[20]. Главнокомандващият на полските въоръжени сили Едвард Ридз-Шмигли също обявява, че Полша е готова да се бие дори и без съюзници, ако Германия посмее да докосне Данциг. Ридз-Шмигли обявява, че всеки един поляк и полякиня, независимо от възрастта, е щял да служи на фронта в случай на война[21].
Капитанът на британските Кралски военноморски сили Ръсел Гренфел е бил остро критичен към недвусмисленото и безусловно гарантиране на Великобритания за независимостта на Полша. Той казва, че като цяло специалните териториални гаранции са средство, чрез което една велика сила може да превърне претендентите й в международни престъпници. Гренфел пише[22]:
„Щеше да е много сконфузно, ако същото се бе случило с Великобритания във времето, когато именно тя беше претендиращата сила; като например към Испания през 16-ти век, Холандия през 17-ти и Испания и Франция през 18-ти.“

Гренфел е бил критичен към британското гарантиране за независимостта на Полша и поради факта, че една такава гаранция сама по себе си е предизвикване. Той пише, че една гаранция „публично предизвиква съперника да игнорира гаранцията и да си поеме последствията; след което става почти невъзможно за този съперник да се опита да потърси мирно решение на спора му с гарантираната страна, без да изглежда така, сякаш се поддава на шантаж.“ Гренфел казва, че едно гарантиране следователно може да послужи за подклаждане на същия този голям конфликт, който уж то е трябвало да предотврати[23]. Именно това се случва накрая, когато Великобритания дава гаранцията си за независимостта на Полша.

Последствията от инвазията
До началото на септември 1939 г. германците в Полша продължават да са обект на терора. На германците в цялата страна им е казано: „Всички вие ще бъдете избесени, ако войната достигне Полша“. По-късно това пророчество е изпълнено по много начини[24].
Добре известната Кървава неделя в Бромберг от 3 септември 1939 г. е придружена от подобни кланета и в други части на Полша. Тези кланета слагат трагичен край на дългото страдание на много от етническите германци. Тази катастрофа е била очаквана от германците още преди избухването на войната, както и може да се съди по бягството, или опитите за бягство, на голям брой германци от Полша. Отчаяният слоган „Вън от този ад и обратно към Райха!“ говори достатъчно за емоционалното състояние на тези германци по това време[25].
Американският историк от еврейски произход д-р Алфред-Мориц де Заяс пише по отношение на етническите германци в Полша[26]:
„Първите жертви на войната са били хора от германски произход (Volksdeutsche), или етническите германски цивилни, които са пребивавали в и са били граждани на Полша. Използвайки списъци, изготвени години преди това отчасти от по-ниските административни офиси, Полша веднага депортира 15,000 германци в Източна Полша. Последвалият страх и гняв от бързите немски победи водят до истерия. Навсякъде е било пълно с германски ‘шпиони’, които били заподозирани във формиране на пета колона. Над 5,000 германски граждани са убити през първите дни на войната. Те са били едновременно и заложници, и изкупителни жертви. Противни сцени са се разигравали в Бромберг на 3 септември, както и на няколко други места в провинцията Позен, в Померелия и на други места, където са пребивавали немски малцинства.“

Хитлер е планирал да предложи възстановяване на суверенитета на чешката държава и на Западна Полша като част от предложение за мир към Великобритания и Франция. В бележка от 15 септември 1939 г. германският министър на външните работи Йоахим фон Рибентроп информира съветските лидери Йосиф Сталин и Вячеслав Молотов за намерението на Хитлер. Сталин и Молотов обаче са се стремели да попречат на всякакви действия, които биха могли да съберат Германия и Съюзниците на една маса. Те съответно казват на Рибентроп, че не одобряват възстановяването на полската държава. Наясно със зависимостта на Германия от съветската търговия, Хитлер изоставя плана си за повторно установяване на полската държава[27].

Заключение
Инвазията на Хитлер в Полша е била предизвикана от непоносимото отношение на полското правителство към германското му население. Никой друг държавен глава не би позволил сънародниците му да страдат и умират по подобен начин в съседна страна[28]. Германия не напада Полша заради Лебенсраум или друга злонамерена причина.
И все пак, дори онези британски лидери, които са се стремели към мир по-късно твърдят, че единствено Хитлер е бил отговорен за започването на Втората световна война. Британският посланик Невил Хендерсън например пък казва, че цялата отговорност за започването на войната лежи върху Хитлер. През 1940 г. Хендерсън пише следното в мемоарите си[29]:
„Ако Хитлер е искал мир, той е знаел как да го осигури; ако е искал война, той не по-малко е знаел какво би я предизвикала. Изборът си беше изцяло негов и в края на краищата цялата отговорност за войната също беше негова.“

Това, което Хендерсън обаче забравя да спомене в този пасаж, е как неколкократно е предупреждавал Халифакс, че полските зверства над германското малцинство в Полша са били изключително крайни. Хитлер превзема Полша именно за да сложи край на тези зверства.

Бележки:

[1] Roland, Marc, “Poland’s Censored Holocaust,” The Barnes Review in Review: 2008-2010, p. 131.
[2] Roberts, Andrew, The Storm of War: A New History of the Second World War, New York: HarperCollins Publishers, 2011, pp. 18-19.
[3] Evans, Richard J., The Third Reich at War 1939-1945, London: Penguin Books Ltd., 2008, p. 11.
[4] Barnett, Correlli, The Collapse of British Power, New York: William Morrow, 1972, p. 560; see also Taylor, A.J.P., The Origins of the Second World War, New York: Simon & Schuster, 1961, p. 211.
[5] Shadewalt, Hans, Polish Acts of Atrocity Against the German Minority in Poland, Berlin and New York: German Library of Information, 2nd edition, 1940, pp. 75-76.
[6] Hoggan, David L., The Forced War: When Peaceful Revision Failed, Costa Mesa, Cal.: Institute for Historical Review, 1989, pp. 260-262, 387.
[7] Ibid., pp. 452-453.
[8] Ibid., p. 554.
[9] Day, Donald, Onward Christian Soldiers, Newport Beach, Cal.: The Noontide Press, 2002, p. 56.
[10] Hoggan, David L., The Forced War: When Peaceful Revision Failed, Costa Mesa, Cal.: Institute for Historical Review, 1989, pp. 358, 382, 388, 391-92, 479.
[11] Ibid., pp. 500-501, 550.
[12] Ibid., pp. 509-510.
[13] Ibid., p. 509
[14] Barnes, Harry Elmer, Barnes against the Blackout, Costa Mesa, Cal.: The Institute for Historical Review, 1991, p. 222.
[15] Ibid., pp. 227, 249.
[16] Jong, Louis de, The German Fifth Column in the Second World War, New York: Howard Fertig, 1973, pp. 36-37.
[17] Ibid, p. 37.
[18] Hoggan, David L., The Forced War: When Peaceful Revision Failed, Costa Mesa, Cal.: Institute for Historical Review, 1989, p. 419.
[19] Irving, David, Goebbels: Mastermind of the Third Reich, London: Focal Point Publications, 1996, p. 304.
[20] Hoggan, David L., The Forced War: When Peaceful Revision Failed, Costa Mesa, Cal.: Institute for Historical Review, 1989, p. 419.
[21] Ibid., p. 396.
[22] Grenfell, Russell, Unconditional Hatred: German War Guilt and the Future of Europe, New York: The Devin-Adair Company, 1954, p. 86.
[23] Ibid., pp. 86-87.
[24] Hoggan, David L., The Forced War: When Peaceful Revision Failed, Costa Mesa, Cal.: Institute for Historical Review, 1989, p. 390.
[25] Ibid.
[26] De Zayas, Alfred-Maurice, A Terrible Revenge: The Ethnic Cleansing of the East European Germans, 2nd edition, New York: Palgrave Macmillan, 2006, p. 27.
[27] Tedor, Richard, Hitler’s Revolution, Chicago: 2013, pp. 160-161.
[28] Roland, Marc, “Poland’s Censored Holocaust,” The Barnes Review in Review: 2008-2010, p. 135.
[29] Henderson, Sir Nevile, Failure of a Mission, New York: G. P. Putnam’s Sons, 1940, p. 227.

С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!