"📌„Домашния езикъ на Мухамеданитѣ е Българския“, разкрива през 1893 г. при посещението си в с. Галища, Костурско младият учител Порфирий Шайнов.
📷 В църквата „Свети Георги“, която Шайнов нарича „древния храмъ на св. Георги“ намира пергамент на старобългарски език.
👉 Той е първият, който още тогава сигнализира за много унищожени старобългарски книги на които се е водило богослужение през Средновековието. В спомените си по-късно о.Търпо Поповски и Златко Каратанасов твърдят, че през 1872 г. при случайно срутване на един зид в църквата се открива хранилище на старобългарски пергаментови ръкописи, които са изгорени от костурския митрополит Никифор.
✍️ Роденият в Струга, едва 20-годишен Шайнов ни оставя едно от най-впечатляващите описания, правени на българско село в Македония. Авторът, с уводните си изречения пожелава читателят „да си състави точни свѣдѣния за положението, състоянието и историята на това блѣстяще светило изъ между посвѣстившитѣ се Български села“.
📜 „Далечъ на ю.з. отъ Костуръ на 3 ½ часа растояние, или 1 часъ на с.и. от много населеното село Нѣст-рамъ, до дѣсния брѣгъ на Белица намира се с. Галища. Тое разположено на една низка неравна котловина, около която високо се издига хълмисто-мраморна не навсѣкѫде проходна, верига по гръбнака на която се намиратъ въ развалини нѣколко стари църквици. Тия послѣднитѣ съ здраво уцѣлѣлия въ срѣдъ селото храмъ на Св.вм. и побѣдоносеца Георгия съхранило ги провидението отъ незапамѣтни времена въ свидѣтелствование истинностьта на запазеното изъ между населението предание, което говори: що голата мѣстность дѣто е днесъ с. Галища, била нѣкогашъ мънастирска собственость, обраснала тогава съ най-величествени и разнообразни дървета като: боръ, букъ, костенъ и др. Дотукъ е простирала своитѣ горовите лѣсове препълнената съ Старо-български названия гора Горуша, която е продължение, или по-добрѣ да кажа клонъ на забѣлѣжителната планина „Одръ“…Днесъ тия планини съ политѣ си сѫ останали безлюдни. Тукъ е имало манастиръ с много монаси. Мѣстоподвизаванието на тия послѣдните било поменатитѣ стари църквици. Горѣ же на едно отъ тритѣ кубета на храма, именно най-западното, отъ към западъ на което се възлизало по особна каменна скала, било мѣстоподвизалище мънастирскому настоятелю. Неизвестно прѣди колко години слѣдъ това жителитѣ на с. Вѣтхо Галища, което сѫществувало половинъ часъ растояние на западъ прѣзъ рѣката, днесъ називаемо отъ населението „Билявецъ“, т.е. „било село“, заселили се тукъ въ мънастира и въ послѣдствие мънастирската мѣстностъ названа била на тѣхно име, а самия манастиръ нареченъ село Галища. Увлчени от примѣра на Галищани сѫ се заселили тукъ и голѣма частъ от жителитѣ на селата: Злини, Мелникь, Вонише, Милидоница, Горуша и др. Всичкитѣ тия села днесь сѫ в развалини. Има днес фамилии, които твърдо помнятъ родината на прадѣдите си. Какво е станало от тукъ уважаваното монашество преданието замълчава…Знайно е само, че числото на новозаселенитѣ тукъ семейства отъ день на день все повече и повече растело и днесь с. Галища има тъкмо 150 едноетажни и двуетажни кѫщи съ 837 души турци и българи. Домашния езикъ на Мухамеданитѣ е Българския; тѣ си иматъ една джамия, отъ странство ходжа, който отъ единъ мѣсецъ учи въ джамията турчета. Българитѣ отъ 6 год. насамъ сѫ снабдени съ Бълг. учитель (по това време Ст. Николов - бел. моя) на едно първоначално училище, което посѣщаватъ срѣдно число 40-50 ученика. Християнското население отъ двѣ години насамъ благодарение височайшитѣ велики милости на любимия ни монарх Султанъ Абдулъ Хамидъ Ханъ признава дохувното вѣдомство на Св. Екзархия. Както по всѣкѫде изъ нашенско, тъй и тукъ Българина занимава се съ земледѣлие, но понеже по-голѣмата часть на полето му е хълмиста, неплодородна, не доставя доволно насущтната му храна, пасивно оставя прохладиня тукъ пролѣтенъ чистъ въздухъ и бистрата студена водица, та ходи по нѣколко мѣсеца прѣзъ годината на чужбина и то повечето въ Лариса (Тесалия) въ качество работникъ жначъ, керемедчия,и прочие. Въ България и Драмско Галищенеца е воденичаръ. Странолюбието е отличителна черта на Галищанеца. Единственото мѣсто дѣто се днесь черкува християнското общество, е древния храмъ на св. Георгий. Той е съзиданъ отъ киречъ, каменъ и тухли отъ вънъ боядисани. Архитектурното же устройство на тоя изящно-кърстообразен старъ памятникъ прѣдставлява една отъ рѣдкостите по нашенско. Стѣнитѣ му до прѣди по всѣкѫдѣ изъ вѫтрѣ бѣха изящно живописани. Тукъ нѣкога се служило и на други три още мѣста именно на най-западното кубе горѣ на сѣверния и южния олтари. А отъ една забѣлѣжка на старобългарски писана на сѫществующъ пергаментъ безъ дата листъ заключава се, че и тукъ се е въспѣвало нѣкога името Господне отъ нашитѣ прадѣди на славянски езикъ, както това става и днесь от скоро време. Въ храма до прѣди сѫ пазили скришно цѣло тѣло църковно-пергаментни книги, които сѫ уничтожени. Онова, което не могло да се засѣгне е изящно изваяната дървена (орѣх.) статуя надписана на св. Георгий. Тя на височина е 2 и половина метра, положена в долапъ на южната стѣна на иконостаса. Тая отличителна чърта на храма прави го да е толкова извѣстенъ и привлекателенъ. На 23-априлий тукъ всѣка година отъ единъ день пѫть надохождатъ множество поклоници за поклонение Богу на тая стара святиня.“

текст: Лъчезар Филипов
...............................................
⚠️Това е документираната българска история на Македония, която нито гръцките шовинисти могат да скрият, нито северномакедонските крадци да откраднат!🇧🇬🇧🇬🇧🇬"