|
|
| Тема |
 Поуката |
|
| Автор |
goga (изследовател) |
|
| Публикувано | 31.08.22 10:03 |
|
|
|
Бедят ни
Иван Вазов
1916
Бедят ни другоземци,
че с отомани, с немци
дружим в полята бойни.
Кога пък в Букурещ ни
разпъваха, нас грешни,
те гледаха спокойни.
Корят ни, че със нихни
врази съюз сторихме –
да счупим братско иго;
ала кога душмани
разкъсваха меса ни,
те викаха: „Разпни го!“
Кълнат ни за измена
славянска непростена,
кат свойта браним стреха.
Ала когато нази
ужасно зло нагази –
славяните де беха?
Ругаят ни, че с чужди
на наший дух и нужди
народи сме събрани –
но тези, що любехме,
или боготворихме,
що правяха в скръбта ни?
Стояха оглушали,
безчувствени, едва ли
не зрители злоради
пред наште мъки тежки,
пред воплите ни жежки –
и кой ни се обади?
Във Петроград мълчаха,
а от Париж ревяха:
„Убийте тоз звяр диви!“
И на защо, кат смеем
и ние да живеем,
станахме лоши, криви!
| |
| |
| 
|
|
