Културата, Мира. Културата е разковничето, не политиката с нейното подразделение - политическата история.

Няма друг път, по който ние, с хората от повардарието да вървим споделено. Заредени с общ емоционален заряд съчувствено, състрадателно, деепричастно ако щеш. Път, в който всеки е себе си, но отколе общ за всички.

Трябваше да си създадем не затворена историческа комисия, а отворена културна такава.
В нея априори не могат да виреят или се чертаят различия.
С теб мисля последно си давахме примери с една песен, по Смирненски.

Представи си не тема Гоце, а най-близък другар на Гоце - Пейо и неговата съдба, творчество и саможертва за Македония. Признателността на македонците от онова време. Без да е раждан, учил и расъл там.
Панчо Владигеров с неговата Рапсодия Вардар, по същия начин.
Александър Божинов - Македония в карикатури.
Отиваме при Владимир Димитров Майстора, Райко Алексиев, в театъра при Кръстьо Сарафов. Внасяме Димитър Талев със "Светилника".
Говорим им за Атон и "Зограф", стенопис, литература, иконосис, пеене.

Край няма да има, представяш ли си?
Вместо това отваряне културен център "Ванчо Михайлов"... !? Танкове, пари, паради, проекти, паметници, герои, езици, маси, мохабети. Не, че лошо, ама...
Не езика, говора е важен, какво казваш с него. Може да се говори и общува без език.
Била ли си влюбена? Всичко с думи ли разбираше?
Ние се мразим и делим бе, човек! Ние не се и опитваме да се обичаме.

Работата е изтървана отдавна.