|
Владимир Перев
1. Престъпността като система.
Малцина знаят за трагичната съдба на вече обезлюденото село Гарван, разположено на 28 километра от Радовиш, по горното течение на река Крива Лакавица. Пикнато се намира в лоното на планината Серта и от главния път до него се стига след 6 километра черен макадамов път. Пътят е добре поддържан, което показва живота на селото...но какъв!
По време на Втората балканска война селото е опожарено и опожарено от сръбската окупационна войска, подкрепяна от сръбските четнически организации, тъй като селяните от село Гарван активно подкрепят българската армия. На 15 февруари 1914 г. сръбските власти арестуват и отвеждат 7 селяни-гарванчани, 70-годишният крепостен селянин Иван Илов, 50-годишният Ристо Андонов, 45-годишният Коце Янев. и 19-годишното момче Костадин Милев. Те са тормозени, тероризирани и измъчвани цяла седмица, така че на 22 същия месец са отведени в местността „Дамяновско поле”, близо до село Дамяново, където са убити с щикове, режат им плътта. и труповете им били погребани на същото място. Това е прологът на трагедията.
Второто действие на трагедията се развива след по-малко от десет години. И това действие има свой собствен пролог. А именно сръбското правителство веднага след края на Първата световна война започва да колонизира Македония. Населено е със сръбско население от хора от армията на Сърбия, герои от Солунския фронт, известни в Македония като "солунци" и им е дадена най-добрата земя. Една група се заселва в щипското село Кадрифаково. Това е област, в която действа войводата на ВМРО Иван Бърло и се счита за негова територия. Брльо изпраща съобщение до "Солун", но и до сръбските власти в Щип, колонистите да се изселят от района му, но предупрежденията не се приемат на сериозно. На 16 януари 1923 г. Иван Брльо влиза с дружината си в Кардифаково и избива преселниците. 23 заселници са убити,
По това време малко известният Добрица Маткович е префект на Брегалнишкия регион със седалище в Щип. Военен герой от Първата световна война, високообразован полицай и, както обикновено, сръбски шовинист. Сръбските власти са набелязали селото отдавна, още от известното клане на цивилни през 1914 г., като комити, революционери и „българи“. Затова на 2 март 1923 г., по-малко от месец след клането в Кадрифаково, Маткович с отряд сръбски войски, придружени от полицейски сили, влиза в село Гарван. Като отмъщение сръбските военни части и полицията застрелват 28 цивилни жители на Гарван. По данни, с които тогава разполага информационната служба на ВМРО, са убити: Атанас Колев, 13-годишно дете, Моне Василев, 12-годишно дете, Мите Здраев, 19-годишно дете. старо момче, Ефтим Петрушев, 20 г., Богатин Георгиев, 23 г., Васил Симеонов, 27 г. Георги Донев, 31 г., Георги Милев, 32 г., Димития Колев, 37 г., Димитър Иванов, 41 г., Доне Василев, 29 г., Ефрем Траянов, 30 г., Иван Василев, 35 г., Костадин Здраев, 18 г., Костадин Цветков, 31 г., Тане Иванов, 50 г. Пане Коцев на 28 г., Петре Георгиев на 40 г., Петруш Атанасов на 21 г., Петруш А. Велянов на 35 г., Петруш Иванов на 47 г., Стевко Траянов на 39 г., Стое Коцев на 34 г., Стоян Филипов на 25 г., Тасе Ефтимов на 52 г., Траян Тасев на 23 г., Христоман Поцев на 57 г. и Яне Поцев на 59 г. Една от жените в селото Цвета Томева, на 65 години, починала от инфаркт, когато видяла жертвите и избитите им тела. Така жертвите са общо 29 души. Петре Георгиев на 40 г., Петруш Атанасов на 21 г., Петруш А. Велянов на 35 г., Петруш Иванов на 47 г., Стевко Траянов на 39 г., Стое Коцев на 34 г., Стоян Филипов на 25 г., Тасе Ефтимов на 52 г., Траян Тасев на 23 г., Христоман Поцев на 57 г. и Яне Поцев на 59 г. Една от жените в селото Цвета Томева, на 65 години, починала от инфаркт, когато видяла жертвите и избитите им тела. Така жертвите са общо 29 души. Петре Георгиев на 40 г., Петруш Атанасов на 21 г., Петруш А. Велянов на 35 г., Петруш Иванов на 47 г., Стевко Траянов на 39 г., Стое Коцев на 34 г., Стоян Филипов на 25 г., Тасе Ефтимов на 52 г., Траян Тасев на 23 г., Христоман Поцев на 57 г. и Яне Поцев на 59 г. Една от жените в селото Цвета Томева, на 65 години, починала от инфаркт, когато видяла жертвите и избитите им тела. Така жертвите са общо 29 души.
Да стигнеш до село Гарван при плюс 40 градуса по Целзий е истински подвиг. Навигацията служи само донякъде, след това трябва да имаш придружител, човек, който познава мястото. Потърсихме съдействие от един от бившите кметове на Конче, любезно ни потърсиха по телефона, но когато ни обясниха по-подробно, човекът не отговаряше на телефона въпреки обещанията си. Той просто отказа да дойде с нас. Просто сега не е моментът да се разхожда из Македония с някакви си знае къде им е мястото...ясно не е моментът за България и македонските българи!
Raven изглежда изоставен, но все още има малко живот. Повечето къщи са полусрутени, явно собствениците са се отказали напълно от евентуален живот тук, но има поне пет-шест къщи, в които се вижда живот. Вероятно не всички живеят тук целогодишно, но сега е лято, така че има няколко деца около дворовете. На изхода на селото има паметник, висок около два метра, с чешма, в подножието на която има вода. Паметникът е издигнат през 1984 г. в памет на убитите гарванчани, а паметникът се издига от... няма да си спомните, Съюза на бойците от НОБ от Радовиш. На върха на паметника има петолъчка, но е изписана правилно - убит от югославските власти през 1923 г. Определена е и датата 23 март, която не отговаря на информацията на разузнаването на ВМРО. Има останали цветя на паметника, вече напълно изсъхнали...това е добре,
Паметникът на загиналите при клането в село Гарван.
Питаме как да стигнем до гробищата. От близката къща излиза мъж на средна възраст. Любезен и с широка усмивка се опитва да ни обясни къде е гробището. Питаме го какво знае за паметника. Ами, казва той, тук са убити хора от това село, не знам, но „може българите да са ги убили“... много отдавна е било, казва той, маха с ръка и ни насочва към гробищата. . Не, тук нямаше „език на омразата“, нямаше нищо враждебно. Това беше просто заключение на човек, който си гледаше работата, а петолъчката на върха на паметника, където той пие вода от чешмата, а добитъкът му се храни от красиво подреденото корито, го навежда на мисълта, логично... българите ли са ги избили?! Това е резултат от "винаги добрите ни отношения с българите", но сега "някои искат да внесат омраза между двата народа"! Ако българите бяха избили толкова много хора на едно място и за един ден, сега на мястото щеше да има мемориален парк и паметник като "Хеопсовата" пирамида. Интригуваща е годината на издигане на паметника 1984 г., а поводът е празникът 11 октомври.
Тито е мъртъв от четири години, ограниченията за електричество и битови нужди са ежедневие, огромна инфлация, албанските бунтове са реалност в Косово и Македония, а политиците от Белград и Загреб чертаят нови сфери на влияние в Югославия. Някой се сети да каже къде е македонската държава, различна от Югославия, дори и с пети крак. По това време истинска смелост.
Ако гробището е образ на мястото и неговите обитатели, Гарвановото гробище е образ на трагедията. Разположени в другия край на селото, те са изоставени и пустеещи. Има само два-три нови гроба. Самото гробище е обрасло в храсти и тръни, а църквата в гробищата е истинска руина. Има няколко снимки на икони и две плочи, които казват, че някой си "Качамако" е бил дарител на църквите през 1940 и 1945 година. Никой не знае кой е бил той, но със сигурност е бил богат и благочестив човек, склонен към благотворителност.
В това гробище са погребани убитите през 1923 г., но гробовете са разпръснати и потънали в земята, обрасли с храсти. Дори имената на заровените не се знаят, едно напълно изтрито минало, останало може би само в спомените на отделни хора?! За седмината убити през 1914 г. не ни питаха къде са заровени... отдавна са забравени в разровената земя на "Дамяновско поле".
В цялата тази трагедия се проявява една особеност. А именно по време на "българската фашистка окупация" в периода 1941-44 г. българската "администрация" не издига паметник на жертвите в Гавран. Това е донякъде необичайно, защото българската армия и държава винаги издигат паметници на своите войници и офицери, паднали в боя или починали от болести или рани. Става въпрос за "цивилни жертви", военно и следвоенно престъпление, така че въпросът е оставен на самите местни жители. Сами видяхме как се реши.
Предишните поколения са показали добродетел в посочването на Клането на гарвани. В София се организират демонстрации с участието на двадесет-тридесет хиляди души и се носят плакати с лицата на престъпници. Същото е в градовете в Европа. Всичко това няма ефект - България е победена страна в Първата световна война, подписала е т. нар. капитулация с Неджаските договори, така че гласуването й няма ефект.
Днес задължението за отбелязване на престъплението срещу цивилните жертви на сръбската окупация на Македония остава за новите поколения и това трябва да бъде част от „преговорната рамка“, с която ще бъдат натоварени България и Северна Македония, за съвместно реализиране на подходящи забележителности . Това би било истински демократичен акт... изразът "Май, българите ги избиха" трябва да се остави за едно минало, югославско време!
Следва: Престъпници и съдба!
|
може българите да са ги убили
