Тезата за т.нар. "българска вина" е активирана първо от българската държава, в лицето на Държавна сигурност по време на процесът "Бекерле", стартирал във Франкфурт на Майн през 1967 г., след почти 9-годишно следствие. Бившият германски посланик в София (от периода 1941-44г) Адолф Хайнц Бекерле е обвинен за организиране на депортацията на евреите от Беломорието и Македония, Пирот и Солун. Делото има общо 68 заседания - в Германия, България и Израел. Разпитани са 90 свидетели, а приложените материали са 80 000 страници. В хода на процеса, свидетелят Фриц фон Хан - бивш легационен секретар е също обвинен за организиране на депортацията. Чрез изпращане във Франкфурт на солидарни ищци и приложени документи България прави отчаяни опити да осъди чрез делото "Бекерле" собствения си бивш политически режим. Във време, когато дори ФРГ и България нямат дипломатически отношения, българското участие в процеса е опит да се легитимират напр. присъдите на Народния съд.
Делото приключва през октомври 1968г. без присъда за Бекерле, който не е състояние поради болест да присъства в залата. Фриц фон Хан е осъден на 8 години затвор. В съдебното решение се казва, че "депортацията е продукт на редица действия на най-висшето държавно ръководство на Германия, но що се отнася до България - нямаше друга държава, която да предприема толкова решителни действия срещу Хитлеристка Германия".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите