Да, и аз го видях писанието на тоя серсемин. И на Зюмбюлев също.

Начи, да разграничим нещата. Според мен:

Признаване на предаването на евреите от Мк и Одринска Тракия на Германия - категорично да. Ако северните много знаят, тоест ако продължават все така нахално много да знаят - посочва им се откъде е бащата на Александър Белев, шефа на комисариата по еврейските въпроси, откъде са голямата част от полицаите и военните, разположени в Мк по това време, и как не в Скопие, а в София и Пловдив се организират акции в защита на евреите.
Непризнаването на грешките и греховете е глупост и малодушие.
И освен това даваш козове на противната страна - щом за това не признаваш, значи и за другото лъжеш.

Извинение - на Израел как да е, ама не Израел тропа с крак.
На Македония, на Югославия (коя?), на Гърция - боже господи! тоя се надпреварва с Ивайло Дичев кой ще изтърси по-голяма простотия. Изкушавам се да кажа: "какво очакваш от внучето на фурнаджийската лопата Венко Марковски", ама да не го обиждам човека (дядото), не е изключено през повечето време и искрен да е бил.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 22.07.22 13:22.