30 години, айде да кажем най-вече първите 20 години след промените вие бяхте жестоки с нас. С надменността си в началото, с неглижиране, заобикаляне, поведение... сега ние по някакъв начин се показваме жестоки с твърдостта си да си искаме нашето. Аз не бих казал, че сме толкова твърди, но нейсе. Мисля, че българската политика иска да се отърве от проблема, но по някакъв начин и да ви натрие носа. Да ви унижи, да се покаете, което в крайна сметка според мен е заслужено и здравословно. Нашият наратив за Мизия, Тракия, Македония вече е наранен, но по никакъв начин не може и би било налудничаво да бъде убит. Това би означавало осакатяване на идентичността ни и няма да се случи, затова е и това единодушие при нас.
Тоя ужас в очите на протестиращите скопиани беше много показателен. Цяла "ценностна" система се срива, нормално. Аз повече се ядосвам на волското приемане на албанците, на промяната на името, но спомена ли се България - олеле мале, ужас...
Но аз съм оптимист, нещата ще се оправят, просто време трябва да мине.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите