Няма логика 5-6 века по-рано венецианските търговци да ги наричат "българи по род". Защо? Не са били част от българската държава, а и колкото да са били през 13-ти век, било е доста мимолетно - максимум две-три десетилетия. Очевидно е имало етническо разграничение. То е невъзможно, ако ти сам не се разграничаваш по подобен начин. Друг е въпросът, че в условията на мултиетническа друговерска империя, в която си лишен от собствен духовен елит и църква, е нормално да има етническо размиване и повече да се набляга на верските и социални различия.
Например, в селото на предците ми в Горнотракийската низина, там са били труднопроходими дъбови гори, а не както сега - орна земя, първо се заселват бегълци от османски чифлик до Пловдив, българи. Tе са били буквално като "горски хора: - диви, живят в землянки, говорим за 16-17 век. После към тях се присъединяват други бегълци. Някои от тях явно са били малко "хайдуци войнугани", та са им възложили в гората да пасят пощенските коне на османската държава и да охраняват пътиущата в гората. Османци не се мяркат. Няма поп, няма църква. Диви, почти езически нрави. В 17 век в селото се заселват 14 костурски рода, начело със селския си поп. Та, тогава за първи път в селището се изпълняват някакви християнски ритуали. Фактически, "цивилизацията" идва с тези бежанци от Костурско. Те са били може би поне половината от населението. Постепенно изсичат горите и всички масово стават земеделци и скотовъдци. Та, в тези диви времена много е вероятно отчетливите преди 3-4 века етнически самоидентификации да не са били особено важни и значими. Но са знаели, че са българи, христиени, нищо, че реално почти нищо християнско да не е оцеляло.

Виж за Беломорието и градовете, там гърцизацията е била масова заради цивилизоването.

Редактирано от goga на 10.07.22 12:36.