Любопитното при Божилов е, че изследва всички известни венециански , генуезки, ромейски и български документи, за да си обясни социалната структура на българското общество през 14 век. Тук няма абстракция, а конкретика, конкретни личности.
Има отделни глави за другите две съсловия - духовенство и воини, с имената на конкретно описани в изворите и документите личности, за които изрично е казано, че са българи по род.
Но това за поробената част от третото, селско, съсловие е много показателно: дори простите селяни са имали някаква етническа идентичност, за да бъдат вписани като "българи по род" , дори, когато от поне 100-150 г не са поданици на българската държава.

И представата ни като цяло за "феодална" България е доста невярна. Например, властелите, тоест царските наместници, са си били чисти военно-административни длъжности, които не предполагат изрично владеенето на земя или много земя. Не винаги властелът е болярин.

Редактирано от goga на 09.07.22 16:20.