|
Историята е конкретна наука. Тя се базира на документи и свидетелства. В тях са споменати конкретни личности, с техните имена и произход. Българският учен Иван Божилов си е направил труда да проучи всички налични венециански и генуезки документи от 14-ти и 15-ти век, в които изрично са упоменати роби, които са определени като „българи“. Това са общо 103-ма души. Те са описани в документите с имената им и местопроизхода им и кога са били продадени като роби в Кандия. Какво прави впечатление? През 14-ти и 15-ти век е имало ясно разграничение на етническа основа. Като „българи“ са определяни не само поданиците на българския цар/владетел, а и тези, които самите са се считали за „българи родом“. От документацията на робски тържища в Константинопол и Кандия става ясно, че докъм 1415 г роби от Загора/България почти няма, но има „българи родом“, които са от Тракия, днешна Македония, Албания и Епир. Те ясно са разграничени от останалите местни. Излишно е да казвам, че няма в документите „македонци“. Но има „българи“, които не са поданици на българския владетел.
Другата интересна особеност е, че тези местни българи, извън българската държавност, масово са с гръцки имена или с побългарени гръцки имена. Очевидно след Иван Асен Втори по тези места не е имало и помен от българската държава, но там пордължава да има население, които се самоопределя и е определяно от чужденците като „българи“. Гръцкото влияние и тогава е било очевидно силно и затова не бива да ни изненадва масовото претопяване на българско население в следващите векове, когато е гърцизирано. И въпреки това, в 18-ти век броят на българите в земите, които от времето на Иван Асен Втори не са влизали в пределите на българската държава, е значителен, да не кажа мнозинство:
"Какво ни дава анализът на просопографските данни? На първо място,общия брой на хората, споменати поименно в документите, принадлежащи към съсловието на селяните/поробените. Той е 103. Това, което ни изненадва, е, че в България, са открити само двама души: Петър Теодосиев и поп Тудор. И двамата със семействата; жители на с. Градечница (Мелнишко). И двамата са "люде" на Рилския манастир. 1,94% от всички. Останалите 101 души, тоест 98,06%, са известни по данни за месторождението, но са установени извън българските предели. Разпределението по пол изглежда така: мъже - 31, жените - 72. Децата са 12. Както следва: Ирина от Видин, робиня в Кандия ,е спомената със своя син Витомир, за когото няма други сведения; Елена, вероятно малолетна, майка й Мария я е поверила на своята майка Кали,за която не се знае как е попаднала в Кандия; българката Лада заедно с 11-годишната си дъщеря Елка била доведена от Константинопол и регистрирана като робиня в Кандия на 15 юли 1415 г; Мария, "българка по рождение", заедно с двегодишния си син била регистрирана като робиня в Кандия на 27 октомври 1390 г.; Мария се появила в Кандия на 27 април 1408 г. Тя имала четиримесечен син Мартин; осемгодишната българка Петрица заедно с още две българки и една албанка била продадена за робиня на 15 юли 1415 г.....Теодора Българката,заедно с петмесечното си бебе, момче на име Сперто, била продадена за робиня в Константинопол,а оттам отведена в Кандия на 31 май 1391 г... Козма Българчето (Cosmas Bulgarinus) е посочен за свидетел в един акт, издаден във Фамагуста на 3 ноември 1373 г. Прозвището Bulgarinus, тоест Българчето, веднага навежда на мисълта, че Козма е бил малолетен. Но в този случай той не би могъл да бъде свидетел. Остава другата възможност: Bulgarinus да е свързано с физически белег, т.е. дребен на ръст. Козма очевидно е бил свободен, но какво е правил на остров Кипър, е тайна. Симон е "по място и рождение българин" (ortum et genere Bulgarorum) и е бил "slavolinum",тоест робче, на Николо Марино,който го дарил на 11 юни 1372 г на Пиетро Санто.
Българските имена сред тези 103-ма, споменати в документите българи-роби, са общо 14 и са използвани от 20 души. Към тях трябва да се добавят още девет, които са възникнали на гръцка основа и сетне са българизирани: Йовка, Ката, Коста, Панта, Велка, Менафисия, Яни, Янко-Янина. Гръцките имена са повече - 21 и са използвани от 66 души.
............
След разпределението по пол и именния репертоар,особено интерес представляват сведенията за местопроизход на споменатите в каталога личности. Само в три случая се се отбелязва, че съответното лице произхожда от България/Загора. Селищата, посочени като родно място на робите, са общо 15: Оплава (един), Лазари (шестима), Кастория/Костур (двама), Сервия (един), Охрид (един), Филипопол (един) и т.н.." (Иван Божилов, „Българското общество през 14 век“)
Редактирано от goga на 09.07.22 14:46.
|
Българи през 14 век - венециански документи
