Това са добре известни факти.
Ако правим сравнение по ефективност на съюзните с Третия Райх армии, трябва да има все пак некакви критерии.
От друга страна е достатъчно да се види кой и за какво се бори и от там изводи защо постъпва така.
В този ред на мисли:
Хърватия на Анте Павелич.
Участват са малко, но изключително ефективни хърватски части. Унищожават доста съветски бойни единици и пленяват над 5000 червеноармейци.
Още по-полезни са в окупационен план; заедно с босненски части, успяват да държат в шах, както националистите на Драга Михайлович, така и комунистите на Тито, като по този начин освбождават немски войски за фронта.

В по-общ план и във връзка с темата: и Румъния и Хърватия, нямат източни тежнения, нито някаква историческа обремененост, която да пречи на държавно ниво да постъпват адекватно в сложни геополитически ситуации.
Те, както и смазваща част от населението им, са ментално неразделна част от Запада и това им помага и самият той (запада) им помага да са това днес, което са.

Трябва да се спомене в тази връзка и една наша крачка, която е безапелационен пример днес, как трябва да се действа: категоричния отказ от "Газпром".
С Полша се наредихме до гореспоменатите държави, но при поляците не е и имало дилеми и странни, бих ги квалифицирал като загубеняшки (главно поради невежество) тежнения на изток. Виждаме ги и днес, като авангард на източноевропейците и с много по-силна позиция от западните им партньори.

Редактирано от kuduger965O6 на 26.06.22 10:08.