Така е, старите са пречупвали гледната си точка, според живота, който са водили и до някъде личните си предпочитания, подхранвани от местните радиоточки.
Тук става въпрос за друго: наблюдение от земята, очевидци на събитията.

По аргумент-1. Нашите нямат плътна въздушна отбрана. Изтребителите са ни в крайно неравностойно положение, спрямо американските атакуващи формации.
Като прибавим и отработената им тактика на взаимно пазене от бордовите им стрелци (5-6 на брой), нямат необходимост от спешно освобождаване на товара (правят го в екстремни случай).

По аргумент-2. Да, не могат да са абсолютно сигурни в безопасното освобождаване на бомбите, но формациите следват определени маршрути, които се нарушават разбира се при въздушен бой. Много ясно могат да избегнат полет над добре забележимите от 5-6000м големи селца. Отваряш бомбовия люк над голяма зелена ливада.

По аргумент-3. Селцата в близкото обкръжение на София, т.е. това което днес наричаме предградия, са били точно толкова уязвими, колкото и столицата. Не по причина, че са били обекти, но поради баналния факт, че като цяло началните бомбардировки срещу стратегически цели и промишлени центрове, винаги впоследствие са преминавали в масирани терористични бомбардировки.
Това важи за всички воюващи страни: американци, англичани, германци, японци, руснаци, италианци (примери колкото искаш).