{адаптирано от северджански)


Какво казват османските записи за Българската екзархия?
1 юни 2022 г. в 12:21 ч
16

Изследването на доцента д-р Джанан Сейфели показва, че според османските сведения българите са живели на българска, македонска, сръбска и гръцка територия.
Според Сейфели османските съкровищни записи хвърлят малко светлина върху въпроса за православните и католиците българи. В своето изследване Сейфели прави преглед на османските държавни годишнини (годишници) между 1847 и 1918 г., които съдържат записи/информация, свързани с Българската екзархия. Такава информация има от избора на религиозния водач на Българската екзархия през 1872 г. до периода след Балканските войни. В най-ранните документи има десет български архиепископии, но в по-късните сведения този брой нараства до двадесет и девет. Според официални османски източници през този период е имало признати български религиозни структури (архиепископии) не само в градовете, разположени на територията на днешна България, но и в днешна Гърция, Сърбия и дори в цялата съвременна република. Северна Македония.
Българи и християнство
Българският Борис I приема християнството през 864 г. Известно време населените с българи територии се колебаеха между влиянието на Римокатолическата църква и Източноправославната църква в Истанбул. В крайна сметка Борис I се обръща към Източноправославната църква. Създават се архиепископии и се създава Светият синод, в който влизат български свещеници. През 924 г. Византия признава автокефалната архиепископия със седалище в Охрид.
османско владичество
Тъй като България е завладяна от османците през 1393 г., има данни, че Търновската патриаршия не е била засегната. Освен това записите изглежда доказват, че привилегиите и изключенията, предоставени за първи път на българските свещеници от българския цар, по-късно са потвърдени от османските султани. Този факт показва, че свещениците са запазили правото си да извършват свободно дейността си в църквите след османското завоевание.
След падането на Истанбул ситуацията се промени. Османците избират Истанбул за столица на империята и установяват система, според която немюсюлманските общности трябва да се управляват от центъра.
Османците искаха всички немюсюлмани да бъдат под един и същ духовен водач и по този начин избраха Гръцката православна патриаршия в квартал Фенер в Истанбул. Търновската патриаршия и други православни патриаршии са премахнати и подчинени на Гръцката патриаршия в Истанбул.
През този период единствената функционална българска религиозна структура е Охридската архиепископия, която по-късно е премахната от Гръцката патриаршия в Истанбул през 1767 г.
През втората половина на 18 век българското население в Истанбул започва да нараства. Основната причина, поради която българите бяха привлечени от Истанбул, беше търговията и работните места. Около 1830 г. българската общност в Истанбул надхвърля 20 000 души, включително 24 занаятчийски еснафи. Към 1850-те години българското население в Истанбул надхвърля 50 000 души.
В същото време занаятчийските гилдии, училищното строителство и развитието на печатарството стават фактори за възникването на самостоятелно църковно движение. В основата на религиозното движение са били усилията на българите от Истанбул да се сдобият със собствена църква. Българската общност обаче не е имала място за поклонение в османската столица, така че българите трябва да закупят първо парцел. За тази цел те трябваше да подадат петиция до османските власти, които отговориха положително, тъй като гледаха на въпроса положително, като политика срещу държавите, подчинени на Фенерската патриаршия и османските гърци. На българите е разрешено да построят своя църква, като строежът е завършен през 1850г. В края на 19 век старата дървена конструкция е заменена от желязна конструкция, сега известна като Желязната църква в Истанбул.
Българската екзархия в Османската империя
Българите поискаха правото да извършват богослужение на своя език, да имат свое духовенство и свои църкви, така че когато говорим за българите в Османската империя и тяхната църква, навлизаме и в темата за административната система на не. - Мюсюлманите в империята.
На 5 март 1870 г. (2 Зилхидзе 1286 г.) в молба до падишаха българите от Истанбул заявяват, че искат да създадат самостоятелна църква. Само след 6 дни получиха положителен отговор. Първият официален ръководител на Екзархията - Антим I - е назначен с одобрението на османския падишах на 6 март 1872 г. (25 Зилхидзе 1288 г.).
Българската екзархия и българите католици в османските държавни годишници
Струва си да се отбележи, че Екзархията включва не само днешна България, но и територии, населени по това време с българи, които днес са част от Гърция, Сърбия и Република Северна Македония. Например в 28-ата годишнина от 1290 г. (1873 г.) освен надписа „Антим, екзарх на българския народ“ има списък на градовете под Българската екзархия, включително Трново, София, Пловдив, Русе, Силистра, Шумен. , Кюстендил, Самоков, Варна, но и Ниш, Пирот и Велес. Освен това има списък на сътрудниците на Антим.
През 29-ата годишнина от 1291 г. (1874 г.) броят на архиепископите в Българската екзархия нараства от 10 на 13. Година по-късно, на 30-годишнината от 1292 г. (1875 г.), този брой отново нараства на 15, когато архиепископите на Охрид и Скопие бяха добавени.
Един запис в 43-та годишнина от 1305 г. (1888 г.) описва подробно Българската екзархия. Освен това този доклад хвърля известна светлина върху организационната структура на Екзархията по отношение на географията и йерархията в Синода. Освен 15-те големи областни центъра, повечето от които са в съвременна България, в списъка на вилаетите и областните центрове влизат още: Солун, Битоля, Къркларели, Ортахисар, Одрин, Велес, Серес, Гоце Делчев, Прилеп, Дебър и Лерина.
С други думи, според официални османски източници по това време хората, които признават Българската екзархия за своя религиозна организация, живеят в градовете и селищата на територията на днешна Гърция и Република Северна Македония.
Според 54-та годишнина от 1316 г. (1898 г.) Струмица, която днес се намира в Република Северна Македония, е била център на архиепископията към Българската екзархия. Дълги години българите са голяма част от населението на Струмица, днешна Западна Република Северна Македония.
Заслужава да се отбележи, че през 1899 г. (1317 г.) българският екзарх Йосиф I е награден със златен и сребърен османски ордени.
Според 65-годишнината от 1326 г. (1910 г.) броят на българските архиепископии (29) достига своя исторически връх. Архиепископи са назначени в седем централни архиепископии (Скопска, Струмишка, Дебърска, Битолска, Гоце Делчев и Велес), а в останалите наместници (Тетово, Куманово, Гостивар, Кочани, Щип, Делчево, Паланка, Кратово, Кавадарци, Радовиш, Османи, Крушево, Ресен, Прилеп, Витолище). Почти всички архиепископии, управлявани от архиепископски наместници, са на територията на днешна Република Северна Македония.
67-ата годишнина от 1328 г. (1912-1913) е последният османски запис, съдържащ информация за Българската екзархия, тъй като след Балканските войни България вече не е част от Османската империя и седалището на Екзархията е преместено в София.
Заключение
През първите няколко години след образуването си Българската екзархия се състои от десет архиепископии, а точно преди Първата световна война броят на нейните архиепископии в териториите на днешна България, Република Северна Македония, Сърбия и Гърция достига 29.
Прехвърлянето на големи територии от Западните Балкани, населени с българи, към Гърция и Югославия след края на Първата и Втората световна война изцяло променя статута на Българската екзархия.
Извлечено от kentimsisli.com.tr

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите