|
горките македонци ..отдавна водят тая пуста борба и края и се не вижда....
ЕТО КАК СЕ БОРЯВАХА КИРИЛ И МЕТОДИЙ СРЕЩУ БЪЛГАРИЗАЦИЯТА НА МАКЕДОНИЯ
НОВИНИ
. 0
Противно на общославянския и общоевропейския характер на тяхната дейност, Кирил и Методий стават обект на присвояване от Средновековието.
Нещо повече, подобни притежателни тенденции се проявяват открито в съвремието, прераствайки в политически въпрос на съвременната идентичност и наследство, пише Митко Б. в колона за Нова Македония. Панов, историк и университетски преподавател в Института за национална история – Скопие.
Затова е добре да хвърлим кратък поглед върху историческия контекст, за да се опитаме да разберем защо през 21 век някои европейски държави се опитват да осигурят националната изключителност на известните просветители, като проектират своите политически догматизирани исторически ревизии на миналото.
Спецификата на историческата роля на Константин/Кирил и Методий за Македония, Балканите и Европа се проявява чрез многообразието на тяхната общославянска просветителска и мисионерска дейност и участието на ключови политически и църковни фактори от онова време. От първоначалния политико-религиозен дневен ред, основан на прилагането на византийската идеологическа програма в Македония и създатели на славянската азбука, те стават пропагандатори на славянската писменост и култура извън имперските граници.
Но въпреки общославянския и общоевропейския характер на тяхната дейност, Кирил и Методий стават обект на присвояване от Средновековието. Нещо повече, подобни притежателни тенденции се проявяват открито и в съвремието, превръщайки се в политически въпрос на съвременната идентичност и наследство. Затова е добре да хвърлим кратък поглед върху историческия контекст, за да се опитаме да разберем защо през 21 век някои европейски държави се опитват да осигурят националната изключителност на известните просветители, като проектират своите политически догматизирани исторически ревизии на миналото. Първоначалната гледна точка на авторите на Житието на Св. Кирил и житието на св. Методий, доста ясно отразява славянското измерение чрез използването на термините „славянски език” и „славянски народ” в описанието на творчеството на техните учители. Това ясно показва, че учениците на Св. Кирил и Методий, сред които е Св. Климент, определя дейността им в съответствие със славянската концепция, като изтъква, че те са солунци, а „всички солунци говорят чисто славянски“. Именно говоримият славянски език в Солун и Македония става основа за създаването на славянската азбука – глаголицата от Кирил, подкрепена от Методий. Византийският двор възлага на Методий мисията да осъществи идеологическа програма в бившата Склавиния в Македония, с цел укрепване на отбраната на границата срещу България. Именно говоримият славянски език в Солун и Македония става основа за създаването на славянската азбука – глаголицата от Кирил, подкрепена от Методий. Византийският двор възлага на Методий мисията да осъществи идеологическа програма в бившата Склавиния в Македония, с цел укрепване на отбраната на границата срещу България. Именно говоримият славянски език в Солун и Македония става основа за създаването на славянската азбука – глаголицата от Кирил, подкрепена от Методий. Византийският двор възлага на Методий мисията да осъществи идеологическа програма в бившата Склавиния в Македония, с цел укрепване на отбраната на границата срещу България.
С изпращането на Кирил и Методий на мисия в Моравия и привличането на папството в легитимирането на славянския език, тяхното дело придобива общоевропейско измерение. Показателно е, че Кирил и Методий и техните мисии са напълно премълчавани от съвременните византийски автори и подложени на „забрава”. Това прави славянските жития отправна точка на оригиналната интерпретация на тяхната дейност, с изключително славянски характер. Първите византийски разкази за светите братя произлизат от идеологическата среда на Охридската архиепископия в края на 11 и началото на 12 век. Охридският архиепископ Теофилакт чрез житието на Св. Климент Охридски,
При това Теофилакт терминологично адаптира оригиналните славянски свидетелства, като ги въвежда в контекста на съвременната административно-църковна терминология, въведена от византийския император Василий II през 1018 г., след ликвидирането на Самуиловата държава. Тази терминология нямаше никакво етническо значение, а беше маркер за обозначаване на териториалната принадлежност към Византия, както и останалите административни територии. Тази планирана адаптация на оригиналната терминология е използвана от водачите на българо-влашката държава в края на 12-ти и началото на 13-ти век, за да демонстрират претенциите си към Македония и Охридската архиепископия.
Чрез копиране и адаптиране на византийското изградено повествование, включващо манипулиране на терминологията и измисляне на традиции, те инициират изкуствения процес на „побългаряване“ на свети Кирил и Методий. Това е начин да се създаде историческа обосновка на претенциите за византийската територия и Охридската архиепископия, въпреки че Кирил и Методий нямат нищо общо с българската държава през 9 век.
Напротив, оригиналните свидетелства ясно показват, че тяхното действие, преди всичко върху Методий, е насочено към предотвратяване на българското настъпление към Македония, като византийска територия. Друг е въпросът, че Теофилакт адаптира историческия контекст, заявявайки, че „великият Методий непрекъснато го дарява с благословията на собствените си думи и княза на българите Борис, който е живял по времето на византийския император Михаил, когото преди това е давал направи свой собствен, той се вкопчи в себе си чрез красив език." Това беше исторически конструкт, с който Теофилакт се преструваше, че демонстрира върховенството на Методий над българския владетел, което в действителност не съществуваше при липсата на никакъв контакт между тях. След всичко,
Теофилакт всъщност се стреми да демонстрира византийско идеологическо господство, като набляга на превъзходството на Методий над славянските князе Ростислав и Коцел, включително българския владетел Борис, въпреки че е наясно, че нито Методий, нито Кирил, когато го посещават, го правят. Охридският архиепископ Димитрий Хоматиян в началото на 13 век създава допълнително представяне, че Св. Климент всъщност получава епископското достойнство над „целият Илирик“ директно от архиепископ Методий, което му позволява да адаптира историческата конструкция на Теофилакт, като прави идентичност заместител на св. Климент. Методий със Св. Климент като отговорен за християнското обръщане на Борис.
Всичко това е измислено, за да се демонстрира идеологическата доминация на Византия и Охридската архиепископия, особено в условия на опасност от стремежите на новите балкански политически и църковни елити. След османските завоевания на по-голямата част от Балканите, култът към светите Кирил и Методий и техните ученици продължава да се поддържа в Македония в рамките на Охридската архиепископия, за което свидетелстват най-старите визуални изображения на тези светци.
В края на 17 в. в Русия се преоткрива култът към светите св. Кирил и Методий, под влиянието на което се стимулира подновяването на интереса към славянските просветители. В политическата обстановка през втората половина на 19 век Св. Кирил и Методий и техните ученици извоюват господстващо положение в рамките на панславянската идея. В резултат на това произходът на св. Кирил и Методий и определянето на мястото на създаване на славянската азбука се превръщат в един от ключовите аргументи за установяване на въображаема връзка с традициите и наследството на свети Кирил и Методий в славянския свят.
Свети Кирил и Методий са експлоатирани в съвременни политически и църковни проекти, които отразяват противоречивите претенции на православните и католическите славяни към тяхното наследство. Като исторически синоними на Македония, Кирил и Методий неизбежно участват в историографския и езиков дебат на 19 век, свързан с македонския въпрос, който продължава и днес.
Връщайки се към съвремието, най-новите тенденции за политизиране на наследството на Кирил и Методий могат да се видят в изкуственото им оформяне на политическата концепция за „обща история“ от Съвместната комисия по история и образование, произтичаща от Договора за приятелство, добро. Съседство и сътрудничество от 2017г. Когато обаче наблюдаваме последните политически тенденции за присвояването на Кирил и Методий, трябва да имаме предвид, че те се основават на исторически конструкти.
При липса на подкрепа за „българската“ връзка между светиите Кирил и Методий, Българската академия на науките и изкуствата (БАН) в изданието „Официален език на Република Македония“, от 2020 г., твърди, че „научно“ доказва, че славяните в Солун и Македония така Кирил и Методий са етнически българи от 7 век.
„Побългаряването” на славяните в Македония още преди Кирил и Методий се използва за извеждане на далечни изводи, че Константин/Кирил създава първата славянска азбука и литературни преводи на „основата на солунския диалект, който е бил югоизточен български диалект” , че „езикът на солунските братя според етнос е старобългарски“ и че „първият славянски писмен език, възникнал въз основа на преводите на Кирил и Методий, е старобългарски“. Подобни конструирани тези, наред с други, се поставят като „научно” обоснован политически критерий за интеграцията на Република Македония в ЕС. Точно както политическото предефиниране на значението на 24 май от българския парламент, който от 2021 г. се чества като Ден на Светите братя Кирил и Методий, българската писменост, просвета и култура, и славянската писменост,
Ето защо Българската академия в официалното изявление от ноември 2020 г. открито подкрепи позицията на правителството за обуславяне на преговорната рамка за започване на присъединителни преговори с Република Македония с признаване на „общата история“.
Академията демонстрира, че „твърдо ще защитава с научни средства историческата истина за миналото на историко-географския регион Македония, което включва българската етническа и културна принадлежност на по-голямата част от нейните жители“. Тази "историческа истина" очевидно включва "побългаряването" на свети Кирил и Методий и славянската азбука и писменост, която се проектира в съвременния етнически и езиков контекст на Република Македония и идентичността на македонския народ. Тъй като Кирил и Методий нямаха отношения с България, София очевидно се нуждаеше от Македония и нейното политическо оформяне в концепцията за „обща история“, за да демонстрира „българския“ етнически континуум в Македония от VII век.
Това ще означава, че Република Македония ще може да се интегрира в ЕС само ако македонците загубят своята идентичност и станат „българи“, като между другото признаят, че светите Кирил и Методий и техните ученици са били част от „общата история“. “ с България., защото те са били етнически „българи”, които са говорели не славянски, а „български” език, както говорят сега в 21 век.
Чешката република и Словакия категорично се противопоставиха на превръщането на ЕС в „колективен съдия на историческите интерпретации“, който ще „определя кой е прав или грешен по въпроси на историята, езика или идентичността“, като по този начин се изключва наследството на свети Кирил и Методий. което е част от техните разкази и държавни тържества, да бъде „побългарено“.
Такъв пример трябва да последва и Република Македония, която трябва да се превърне в коректор на политики, застрашаващи европейските ценности и демократични принципи, а историческата наука се догматизира и се превръща в инструмент на политиката. По този начин ще защити европейското измерение и истинските ценности на наследството на Свети Свети Кирил и Методий.
Взето от Нова Македония
и още дивотии:
|
КИРИЛ И МЕТОДИЈ СЕ БОРЕЛЕ ПРОТИВ БУГАРИЗАЦИЈА
