Имам комшия-сърбин, който от 35 години живее тук. Стар шверцер, още от началото на 80-те, след това по време на ембаргото пак беше в играта.

Никога не е работил в България (подозирам, че му е под достойнството). Разчита на една военноинвалидна пенсия от времето, когато е бил войник в ЮНА, заплатата на жена му и ако някой нещо почерпи. Така се завъртяха нещата, че през последната година ни се налага да прекарваме повече време заедно и понеже той е свикнал да храни България и българите пред пияниците, с които общува, а те от своя страна да го аплодират, се опитва(ше) това да пробутва и на мен. Не му оставам длъжен и той се газира. Не пропускам да му напомням, че няма една прочетена книга и това много му личи. Не спори и не го отрича.

Всичко вижда, всичко чува, нищо не му убягва. Класически Андрешко! Най-редовно докато пътуваме разказва как българите уж нямали пари и само се оплакват от това, а гледай какви коли карат. Викам как да нямат пари, като в банките дремат 100 милиарда. Луд ли си - вика - къде са тия пари?! Виж - казвам - само строителните кранове по София - чистата печалба от една кооперация е между няколкостотин хиляди и няколко милиона. Заисли се колко са крановете и опитай да остойностиш цялото това строителство. Замисли се и колко съпътстващ бизнес има покрай това. В Белград не можеш да видиш един кран, а в дълбоката провинция, от където си ти, хептен – с трън да влачиш, нема кво да закачиш.

Сутринтна на един светофар до нас беше спряло ново Волво-камион за пренос на пясък, пръст и разни насипни товари. Цъка, чуди се, уведоми ме, че струва около 400-450 хил. лева и откъде ли са тия пари. Викам – гледай крановете – за да стигнеш до крана, трябва багер да копае и камиони да извозят изкопаното. Гледай крановте и смятай колко такива камиони са необходими за всичкото строителство в София. Проста математика е. Нищо не казва, вероятно смята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите