Заради загубените войни, Македония продължава да е за нас емоцията, която е. Няма да намериш българин, който да страда за Тулча, но си искаме Ресен и Струга.

Хората от Македония, които търсят път към нас не са малко, но може би с малки изключения не са това, което на нас ни се иска да са. Зоран Петровски спечели Сървайвър и потече от чешмите - напълно интегриран, говори български без никакъв акцент, детето му си е 100% българче (откъдето е жената...). Същата работа е и Дарко Тасевски. Никой от тях никога няма да каже, че е българин (дори да реши да се допита до Йоаким Кърчовски или Миладиновци), но винаги казват, че сме на един акъл. Живеят в България, гледат си семействата в България и не се занимават с глупости.

Мисля, че ако имаме повече контакти по между си, нещата може да тръгнат в по-нормална насока и да намерим повече поле за културен (и не само) натпревар, а покрай това да се (пре)открием.