За сажаление , и аз го виждам / Политика, Свят / Македония

света ето през тоја монитор пред мен. Много ретко и много малко получавам истинска информација от прва рака вапреки че живеја в МАКедонија т.е. в Скопје. Хората които срештам на живо са ограничен крог на блиски и познати от Битоља и от Дојран. Повремено брат ми ме информира какво става в Штип, и толко. И тези нешто
информации които добивам од “терен“ са от некои мои виртуални пријатели но пак преко компјотора така че когато сравним всичко аз не сам в коизнае клолкова подобро положение от било кои тук в смисал да разберем какво става истински за нешта които не са чак толкова публични.

В сепак, последните 10 тина години , неспорни се поне неколко нешта:

- Се создадоха десетки балгарски здруженија в почти всички градове. Кое колко и какво прави, не знам точно но поне за тјах се говори и те собират некакви членове, организират некакви собитија итн. Значи нешто става.
- Десетки изјавени балгари получиха немалко вазможности да говорат в ефира на всички медии, без искљочение.
- След договора за (не)пријателство темата Балгарија стана повече или помалко присутна(макар со негативни нагласи) и неизбежна, буквално насекаде и секојдневно. Искаш интернет портали, форуми, тв предаваниа, докумнетални филми па се до на камена пред порти. Иако нагласата е на хврљане дрва и камени срешту ветото т.е. негативна, за да се оправдае или засили нашата позиција или да се оцрни балгарската много често почнахме да гледаме журналистки доклади от Софија (но и не само от Софија) за туј или онуј. и така нататик.
- След падането на Груевски, новото правителство се опита максимално да олабави
и омекне антибалгаризма во всичките сфери и нива на општеството даже и се направи формални стапки за сузбиване на некои појави.
- Се создаде партија, ГДУ, којато иако формално не го изјави на висок глас, се потпира на јадро от хора изјавени балгари, притаени балгари и балгарофили (в позитивниа смисал на думата)

В предвид казаното, аз бих очаквал всичко това да резултира и со осетно наголемјаване на хората записали се като балгари на пописа !?

Зашто не става така, веројатно е вапрос на подалбок анализ. Нештата които беха наброени погоре са така, да, саштествува негативна општествена нагласа срешту, да , саштествува и повече или помалко скриен натиск, но тои отдавна не е така силен нито организиран или систематски за да спречи поне 30 тина хилјади балгарофили да се запишат на пописа като балгари.

В крајна сметка, аз лично , като гражданин а не като македонист, смјатам че това че нема балгари на пописа не е негативно за никого, напротив. Спорет мен, подобре е посоката да биде кам свеста и совеста на всичките 1 милион од хората макеодиснти да ја разберат истинската историја и преди ввсичко да разберат зашто балгарската позиција е такава каквато е. МИслја, че за нашето поколенеи това би било и повече от успех.