|
Автентичният текст на Ангорския договор (Държавен вестник, година
XLVIII, София, вторник, 17 август 1926 година).
1
М-ство на външнитѣ работи и на изповѣданията
УКАЗЪ No 3
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Обявяваме на всички Наши вѣрноподаници, че XXI-
то обикновено Народно събрание, през третата му ре-
довна сесия, въ 95-то заседание, държано на 27 май 1926
год., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърдяваме спогодбитѣ между
България и Турция, подписани въ Ангора на 18 октомв-
рий 1925 год., а именно:
Договоръ за приятелство
между
България и Турция.
България,
отъ една страна,
и
Турция,
отъ друга страна,
еднакво и искрено желающи да установятъ и да
затвърдятъ връзкитѣ на искрено приятелство между
Царство България и Турската Република, и проникна-
ти отъ еднаквото убеждение, че отношенията между
дветѣ Държави, веднъжъ установени, ще послужатъ
за преуспѣването и благосъстоянието на тѣхнитѣ рес-
пективни нации, решиха да сключатъ единъ договоръ
за приятелство и за тази цель назначиха за свои пълно-
мощници както следва:
Негово Величество Царя на Българитѣ: Господинъ
Симеонъ Радевъ, Извънреденъ Пратеникъ и Пълно-
2
мощенъ Министръ на България въ Вашингтонъ, и Пред-
седателя на Турската Република: Тевфикъ Кямилъ
Бей, Държавенъ Подсекретарь на Министерството на
Външнитѣ Работи въ Ангора;
Които, следъ като си съобщиха пълномощията,
намѣрени въ добра и надлежна форма, се съгласиха
върху следнитѣ разпореждания:
Членъ 1.
Ще сѫществува ненакърняемъ миръ и искрено и вѣч-
но приятелство между Царство България и Турската
Република.
Членъ 2.
Високитѣ Договорящи Страни сѫ съгласни да
установятъ дипломатическитѣ отношения между
дветѣ Държави съобразно съ принципитѣ на междуна-
родното право; Тѣ се съгласяватъ щото дипломатичес-
китѣ Представители на всѣка отъ тѣхъ, при условие на
взаимность, да се ползуватъ въ територията на другата
съ третирането, осветено отъ общитѣ принципи на
международното право.
Членъ 3.
Високитѣ Договорящи Страни сѫ съгласни да склю-
чатъ една Търговска Конвенция, една Конвенция за ус-
тановяване и единъ Договоръ за арбитражъ.
Членъ 4.
Настоящият договоръ ще бѫде ратифициранъ и
ратификациитѣ ще бѫдатъ размѣненн въ Ангора по
възможность по-скоро. Той ще влѣзе въ сила на петна-
десетия день следъ размѣната на ратификациитѣ.
3
Членъ 5.
Протоколътъ, приложенъ къмъ настоящия Дого-
воръ, съставлява нераздѣлна часть отъ него.
Въ удостовѣрение на което, респективнитѣ пълно-
мощници подписаха настоящия договоръ и сложиха
върху него печатитѣ си.
Изготвенъ въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18
октомврий 1925 година.
(п.) Симеонъ Радевъ.
(п.) Тевфикъ Кямилъ.
Протоколъ
приложенъ къмъ Договора за приятелство,
подписанъ между България и Турция.
А.
Дветѣ Правителства се задължаватъ помежду си
да осигурятъ, респективно, на мюсюлманскитѣ мал-
цинства въ България, ползуването отъ всички раз-
пореждания за покровителството на малцинствата,
уговорени въ Ньойския договоръ, и на българскитѣ
малцинства въ Турция — отъ разпорежданията за пок-
ровителството на малцинствата, уговорени въ Лозанс-
кия договоръ.
България признава на Турция и Турция признава
на България всичкитѣ права относно клаузитѣ за мал-
цинствата, дадени на Силитѣ, подписали Ньойския и
Лозанския договори.
Забележка. Считатъ се като принадлежащи къмъ българското
малцинство турскитѣ подданици отъ християнско вѣроизповѣда-
ние, чийто матеренъ езикъ е българскиятъ.
4
Б.
Турското Правителство признава качеството на бъл-
гарски подданици на всички българи, родени върху
територията на Турция отъ 1912 год., които, следъ като
сѫ се изселили въ България до подписването на настоя-
щия протоколъ, сѫ придобили българското подданст-
во възъ основа на вѫтрешното законодателство въ сила
въ Царството.
Българското правителство признава качеството на
турски подданици на всички мюсюлмани, родени въ
границитѣ на България отъ 1912 год., които, следъ като
сѫ се изселили въ Турция до подписването на насто-
ящия протоколъ, сѫ придобили турското поданство
възъ основа на вѫтрешното законодателство въ сила въ
Републиката.
Омѫженитѣ жени ще следватъ подданството на
своитѣ съпрузи, а децата, на възрасть по-малко отъ 18
години, това на бащитѣ имъ.
Разбира се, че турскитѣ и български подданици отъ
дветѣ горепоменати категории запазватъ правата на
собственность върху имотитѣ си, находящи се респек-
тивно въ България и Турция, освенъ категориитѣ, поме-
нати въ чл. В.
Ако нѣкои българи, родени върху европейската
територия на Турция, изключая Цариградъ, които,
следъ като сѫ се изселили въ България, биха поискали
да се установятъ отново въ горепоменатата територия,
Турското Правителство си запазва пълна свобода да
даде или да откаже за всѣки отдѣленъ случай своето
съгласие.
Българското Правителство си запазва точно сѫщо-
то право по отношение на мюсюлманитѣ, родени
въ присъединенитѣ къмъ България презъ 1913 год.
окрѫзи и изселили се въ Турция, въ случай, че тѣ биха
желали да се установятъ отново въ горепоменатата
територия.
5
Забележка. За целитѣ на настоящия протоколъ, подъ думата
Цариградъ, се разбиратъ административнитѣ подраздѣления на
Префектурата подъ това име, тъй както тѣ сѫ опредѣлени съ зако-
на отъ 1912 г.
В.
Недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, при-
надлежащи на българитѣ отъ европейската територия
на Турската Република, съ изключение на Цариградъ,
които сѫ се изселили въ България следъ 5/18 октомв-
рий 1912 г. до подписването на настоящия Протоколъ,
както и недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ,
принадлежащи на мюсюлманитѣ отъ териториитѣ на
Отоманската империя, откѫснати вследствие на бал-
канската война, които сѫ се изселили въ Турция следъ
5/18 октомврий 1912 год. до подписването на настоя-
щия Протоколъ, ще останатъ собственность на държа-
вата, въ чиято територия тѣ се намиратъ.
Г.
Недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, нахо-
дящи се въ България и принадлежащи на турски пода-
ници, или находящи се въ Турция и принадлежащи
на български подданици, които оставатъ извънъ при-
ложението на предидущия членъ, ако законнитѣ имъ
собственици не ги владѣятъ по настоящемъ, ще бѫдатъ
върнати на тѣзи последните, на правоимеющитѣ или
на тѣхнитѣ пълномощници. Всички мѣрки и изклю-
чителни разпореждания, които, по каквато и да било
причина, сѫ били приложени върху тѣзи имоти, ще
бѫдатъ отмѣнени веднага следъ влизането въ сила на
настоящия Протоколъ.
Приходитѣ отъ имотитѣ, които сѫ били секвестри-
рани, ще бѫдатъ изцѣло внесени на тѣхнитѣ собствени-
ци.
Въ случай, че имотитѣ сѫ заети отъ заселници или
6
отъ мѣстни жители, на заинтересуванитѣ собственици
ще бѫде даденъ единъ справедливъ наемъ.
Заинтересуванитѣ ще трѣбва да установятъ предъ
надлежнитѣ сѫдебни учреждения на респектив-
нитѣ страни чрезъ всички законни доказателства,
обстоятелството, че сѫ напуснали мѣстопроизхождени-
ето си преди 5/18 октомврий 1912 г.
Разбира се, че горнитѣ клаузи споредъ случая, за
който се отнасятъ, се прилагатъ сѫщо и за имотитѣ на
лицата, посочени въ първитѣ две алинеи на § Б.
Д.
Правата, придобити преди присъединяването на
новата българска територия, както и сѫдебнитѣ актове
и официални книжа, изходящи отъ компетентнитѣ ор-
гани на Отоманската империя, ще бѫдатъ зачитани и
ненакърняеми до законно доказване на противното.
Е.
Дветѣ договорящи страни сѫ съгласни да считатъ
като престанали да сѫществуватъ и изгубили всѣкаква
валидность, разпорежданията на Цариградския дого-
воръ и неговитѣ приложения, освенъ ония, които опре-
дѣлятъ границата между дветѣ държави.
Ж.
Писмото отправено отъ Българския Пълномощникъ
до Турския Пълномощникъ, досежно начина за при-
лагане закона за трудовата поземленна собственостъ
спрѣмо турскитѣ подданици въ България, съставлява
нераздѣлна часть отъ настоящия протоколъ и ще влѣзе
въ сила въ сѫщото време като него.
3.
Мѫчнотиитѣ, които биха изникнали по прилагане-
то на настоящия протоколъ, ще бѫдатъ предметъ на
7
дипломатически преговори между дветѣ Правител-
ства.
Съставенъ въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18
октомврий 1925 година.
(п) Симеонъ Радевъ.
(п) Тевфикъ Кямилъ.
Долуподписанитѣ Български и Турски Делегати-
Пълномощници се събраха днесъ, на 18 октомври 1925
г., въ Министерството на Външнитѣ работи, въ Анго-
ра, за да пристѫпятъ къмъ подписване на актоветѣ,
които сѫ били предметъ на преговори между дветѣ
Правителства, а именно: единъ договоръ за приятел-
ство, единъ протоколъ-приложение, който състав-
лява нераздѣлна часть отъ него и една конвенция за
установяване.
Признавайки ползата отъ едно по-точно опредѣле-
ние смисъла на чл. „Г“ отъ протокола-приложение и за
да не остане никакво съмнение върху взаимната добра
воля на тѣхнитѣ Правителства, тѣ заявяватъ, отъ тѣхно
име, че връщането на имотитѣ, предвидено въ клаузи-
тѣ на този параграфъ, ще бѫде извършено безъ да бѫ-
де повдигнато отъ едната или другата страна никакво
възражение.
Настоящиятъ протоколъ се изготви въ двоенъ екзем-
пляръ.
(п) Симеонъ Радевъ.
(п) Тевфикъ Кямилъ.
Ангора, 18 Октомврий 1925 г.
8
Господинъ Пълномощникъ,
Удовлетворявайки желанието, което благоволихте
да изявите презъ течение на нашитѣ преговори, имамъ
честь да потвърдя на Ваше Превъзходителство, че мо-
ето Правителство се задължава да прилага напълно
по отношение на имотитѣ на турскитѣ подданици въ
България, иззети възъ основа на закона за трудовата
поземленна собственость, споразумението, което то е
сключило съ Сърбо-Хървато-Словенското Кралство по
прилагането на този законъ.
Моля приемете, Господинъ Пълномощникъ, увѣре-
ние въ високата ми почитъ.
(п.) Симеонъ Радевъ.
Тевфикъ Кямилъ Бей,
Държавенъ Подсекретарь при Министерството на
Външнитѣ Работи.
Тукъ.
Конвенция
за установяване между България и Турция
България,
отъ една страна,
и
Турция,
отъ друга страна,
въодушевени отъ желанието да опредѣлятъ условията
за установяване на българскитѣ поданици въ Турция и
на турскитѣ поданици въ България, решиха да склю-
чатъ една конвенция и, за тази цель, назначиха за свои
пълномощници, а именно:
9
Негово Величество Царя на Българитѣ:
Господинъ Симеонъ Радевъ, Извънреденъ Прате-
никъ и Пълномощенъ Министъръ на България въ Ва-
шингтонъ; и
Председателя на Турската Република:
Тевфикъ Кямилъ Бей, Държавенъ Подсекретарь
при Министерството на Външнитѣ Работи въ Ангора;
които следъ като си съобщиха пълномощията, намѣре-
ни въ надлежна и редовна форма, се съгласиха върху
следнитѣ разпореждания:
Чл. 1.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-
ни ще иматъ право да се установяватъ и пребиваватъ
върху територията на Другата, и ще могатъ, следовател-
но, да отиватъ, да дохождатъ и свободно да се движатъ
като се съобразяватъ съ сѫществуващитѣ въ страната
закони и правилници.
Чл. 2.
Договорящитѣ Страни приематъ, че нѣма да се пра-
ви никаква пречка на доброволното изселване на турци-
тѣ отъ България и на българитѣ отъ Турция.
Изселницитѣ ще иматъ право да отнесатъ съ себе си
движимия имотъ и добитъка си и да ликвидиратъ нед-
вижимитѣ си имоти напълно свободно.
Тѣзи, които не биха искали да ликвидиратъ недви-
жимитѣ си имоти, преди окончателното имъ заминава-
не, ще трѣбва да го направятъ въ срокъ отъ две години
отъ изселването имъ.
Въ едно последующе споразумение между дветѣ
Правителства ще се уреди начина, по който заинтересу-
ванитѣ ще изнесатъ полученото отъ ликвидацията на
тѣхнитѣ имоти.
10
Чл. 3.
Поданицитѣ на всѣка отъ Договорящитѣ Страни ще
иматъ, върху територията на Другата, наравно съ мѣст-
нитѣ поданици, правото да упражняватъ всѣкакъвъ
видъ промишленость и търговия, и да се отдаватъ на
всѣкакви занаяти и професии, съ изключение на тѣзи,
които сѫ запазени за мѣстнитѣ поданици по силата на
съответнитѣ закони и правилници, а въ Турция — по
силата на дълговремененъ обичай (пристанищни хама-
ли, гемиджии и пр.)
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни
нѣма да плащатъ за пребиваването и установяването си
върху територията на Другата, както и за упражнява-
нето върху тази територия на всѣкакъвъ видъ търговия,
промишленость, занаятъ или професия, никакъвъ
данъкъ, такса или тегоба, отъ каквото и да е естество,
други или по-високи отъ тѣзи, събирани отъ мѣстнитѣ
поданици.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ
Страни не ще бѫдатъ подложени, върху територията
на Другата, по отношение на личностьта имъ, тѣхнитѣ
имоти, права и интереси, както и по отношение на
придобиването, владението и ползването на казанитѣ
имоти, или по отношение на тѣхното прехвърляне
чрезъ отстѫпване, преминаване или наследство, на
никаква тегоба, такса или данъкъ, прекъ или косвенъ
други или по високи отъ ония, които могатъ да бѫдатъ
налагани на мѣстнитѣ поданици.
Чл. 4.
Въ случай, че една отъ Договорящитѣ Страни, било
вследствие, на законна присѫда, било възъ основа на
законитѣ и правилницитѣ за полицията, за нравствен-
ностьта, за санитарната полиция или за просията било
по причина на вѫтрешна или външна сигурность на
Държавата, би изгонила чрезъ поединични мѣрки,
11
поданицитѣ на другата Договоряща Страна, тази
последната се задължава да ги приеме. Превозътъ до
границата на изгоненитѣ лица ще бѫде въ тяжесть на
страната, която ги изгонва.
Чл. 5.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-
ни, при условие на взаимность, ще иматъ върху терито-
рията на Другата, правото да придобиватъ, владеятъ и
отчуждаватъ всѣкакъвъ видъ движими и недвижими
имоти, съ изключение на полскитѣ имоти, като се
съобразяватъ съ законитѣ и наредбитѣ на страната.
Тѣ ще могатъ да разполагатъ съ тѣхъ, чрезъ продажба,
размѣна, дарение, завещание или по другъ нѣкои на-
чинъ, както и да влизатъ въ владение по наследственъ
редъ, по силата на закона или вследствие на разпореж-
дания приживѣ или по завещание.
Тѣ не ще бѫдатъ облагани, въ никой отъ горепомена-
титѣ случаи съ тегоби, такси или данъци, подъ каквото
и да е наименование, други или по-високи отъ тѣзи,
които сѫ или ще бѫдатъ установени за мѣстнитѣ пода-
ници.
Чл. 6.
Поданицитѣ на една отъ Договорящитѣ Страни не
ще подлежатъ върху територията на другата на никак-
ва военна повинность, било въ сухопѫтнитѣ или морс-
ки войски, било въ народната милиция или гвардия,
нито на нѣкакво задължение или тегоба, замѣстващи
военната повинность.
Тѣ ще бѫдатъ освободени отъ всѣкакъвъ прннуди-
теленъ заемъ. Тѣ ще бѫдатъ сѫщо тъй освободени отъ
всѣкакво парично плащане, събирано за военни цели
и което не ще бѫде законно наложено на мѣстнитѣ по-
даници.
12
Чл. 7.
Дружествата, анонимни и други, търговски и инду-
стриялни, които иматъ дружественото си седалище
върху територията на една отъ Договорящитѣ Стра-
ни и които сѫ учредени съгласно съ законитѣ на тази
страна, ще бѫдатъ признавани сѫщо като редовно
учредени върху територията на другата страна и тѣх-
ната правоспособность и тѣхното право да завеждатъ
дѣла ще бѫдатъ определени съгласно съ законитѣ на
страната, отъ която произхождатъ. Тѣ ще иматъ пра-
во, при условие на взаимность, и като се подчиняватъ
на законитѣ на страната, да се установяватъ върху те-
риторията на другата страна, да упражняватъ тамъ
всѣкакъвъ видъ промишленость и търговия и да при-
добиватъ всѣкакъвъ видъ движими имоти, както и нед-
вижимитѣ имоти, необходими за функционирането
на дружеството, като се подразбира въ този случай, че
придобиването не е преката цель на дружеството.
Разбира се, че България ще има право да забранява
установяването на дружества, упражняващи нѣкои ви-
дове промишленость или търговия, които предъ видъ
характера имъ на обществена полза, сѫ или ще бѫдатъ
подложени на специални ограничения прилагани въ
всички страни. Въ този случай, Турция, предъ видъ на
условие на поменатата взаимность, ще има право да не
допуща на своята територия, българскитѣ дружества,
упражняващи сѫщия видъ индустрия или търговия.
Дружествата, анонимни или други, търговски и ин-
дустриални, на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни,
не ще могатъ въ никой случай да бѫдатъ облагани, пора-
ди упражнението на търговията или промишленостьта
въ територията на другата, съ налози, такси, данъци
или тегоби, подъ каквото и да е наименование, други
или по-високи отъ тѣзи, които сѫ или ще бѫдатъ изиск-
вани отъ мѣстнитѣ дружества.
13
Чл. 8.
На поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ
Страни не ще могатъ, въ територията на Другата, да се
отчуждаватъ имотитѣ имъ, нито сѫщитѣ поданици ще
могатъ да бѫдатъ лишавани, даже временно, отъ пол-
зуването отъ имотитѣ си, освенъ по законно призната
причина отъ обществена полза и срещу заплащане на
едно справедливо и предварително обезщетение. Ни-
какво отчуждаване не може да стане безъ предварител-
на разгласа.
Чл. 9.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-
ни ще се ползуватъ върху територията на Другата, за
всичко, което се отнася до сѫдебното и законното пок-
ровителство на тѣхната личность и тѣхнитѣ имоти, съ
сѫщото третиране, като мѣстнитѣ поданици.
Следователно, тѣ ще иматъ свободенъ и лесенъ дос-
тѫпъ предъ сѫдилищата и ще могатъ да завеждатъ
дѣла при сѫщитѣ условия, както мѣстнитѣ поданици,
подъ резерва на разпорежданията, отнасящи се до обез-
печение сѫдебнитѣ разноски (cautio judicatum solvi) и
за безплатната сѫдебна помощь, които ще се опредѣ-
лятъ отъ местното законодателство до уреждането на
тѣзи въпроси чрезъ една специална конвенция, която
ще се сключи между дветѣ Страни.
Чл. 10.
По отношение на личното състояние, т. е., по всич-
ки въпроси досежно брака, съпружеската общность,
развода, временната раздѣла на съпрузитѣ, зестрата,
бащинството, произхождението, усиновяването, дееспо-
собностьта на лицата, пълнолѣтието, настойничеството,
опекунството, запрещението; досежно движимоститѣ,
правото за наследяване по завещание или по закона (ab
intestat) подѣлба и ликвидация; и изобщо по семейното
14
право на поданицитѣ на Договорящитѣ Страни, ще бѫ-
датъ единствени компетентни националнитѣ сѫдилища
или други национални власти установени въ страната,
отъ която зависятъ казанитѣ поданици.
Настоящето разпореждане не накърнява специални-
тѣ права на консулитѣ по отношение на гражданското
състояние, произтичащи отъ международното право
или отъ частнитѣ споразумения, които биха били склю-
чени, нито пъкъ правото на сѫдилищата на респектив-
нитѣ страни да изискватъ и да получаватъ доказателст-
ва относно въпроситѣ, признати по-горе като такива
отъ компетентностьта на националнитѣ сѫдилища
или власти на заинтересуванитѣ страни.
Чл. 11.
Настоящата конвенция ще влезе въ сила единъ ме-
сецъ следъ датата на размѣната на ратификациитѣ и ще
трае 4 години. Ако Конвенцията не е денонсирана отъ
едната или другата Високо Договоряща Страна най-мал-
ко 6 месеца преди изтичането на казания периодъ отъ 4
години, тя ще остане въ сила до като бѫде денонсирана.
Денонсирането ще произведа своето действие следъ из-
тичането на единъ срокъ отъ 6 месеца.
Чл. 12.
Настоящата Конвенция ще бѫде ратифицирана и
ратификациитѣ й ще бѫдатъ разменени въ Ангора, по
възможность по-скоро.
Въ удостоверение на което, респективнитѣ пълно-
мощници подписаха настоящата конвенция и постави-
ха върху нея печатитѣ си.
Изготвена въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18
октомврий 1925 година.
(п) Симеонъ Радевъ,
(п) Тевфикъ Кямилъ.
15
Заповѣдваме да се облѣкътъ съ държавния печатъ
казанитѣ спогодби, да се обнародватъ въ „Държавенъ
вестникъ“ и да се турятъ въ действие.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме
на Нашия Министъръ на външнитѣ работи и на
изповѣданията.
Издаденъ въ София, на 8 юний 1926 год.
На първообразния съ собствената на Негово Вели-
чество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Управляющъ Министерството на външнитѣ работи
и на изповѣданията,
Министъръ-председатель и министъръ на вѫтреш-
нитѣ работи и народното здраве:
А. Ляпчевъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния
печатъ и зарегистрованъ подъ No 1807 на 12 августъ
1926 г.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: Д-ръ Т. Кулевъ
На първообразния съ собствената на Негово
Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“
Докладъ до Негово Величество Царя
No 1163
Ваше Величество,
Съгласно чл. 45 отъ Конституцията на Българското
царство, имамъ честь да помоля Ваше Величество
16
да благоволите да утвърдите, чрезъ подписване при-
ложения тукъ указъ, спогодбитѣ между България и
Турция, подписани въ Ангора на 18 октомврий 1925
год. и одобрени отъ ХХI-то обикновено Народно
събрание, презъ третата му редовна сесия, въ 95-то
заседание, държано на 27 май 1926 год., а именно:
договоръ за приятелство между България и Турция;
протоколъ-приложение къмъ сѫщия договоръ, със-
тавляващъ нераздѣлна часть отъ него; протоколъ
относно тълкуването на членъ „Г“ отъ протокола-
приложение; нота отъ българския пълномощникъ до
турския пълномощникъ относно имотитѣ на турскитѣ
поданици въ България, иззети възъ основа на закона за
трудовата поземелна собственость; конвенция за уста-
новяване между България и Турция.
София, 7 юний 1926 год.
Управляющъ Министерството на външнитѣ работи
и на изповѣданията,
Министъръ-председатель, министъръ на вѫтрешни-
тѣ работи и народното здраве:
А. Ляпчевъ
Редактирано от o_megas на 23.02.22 13:22.
|
Автентичният текст на Ангорския договор
