СКИТИТЕ В ТРАКИЯ

Значителният брой нови изследвания за скитите в Югоизточна Европа, в които са посочени и коментирани пасажи от писмените извори, археологически обекти, епиграфски паметници и монети, постепенно променят много от битуващите представи за скитите в Тракия. На тях вече започва да се гледа не като на нашественици и грабители, а като на хора, които, макар и в определени моменти да са били пришълци, в дългосрочен план са намерили своето място тук.
Ако се гледа поотделно всяко сведение за скити в Тракия, се създава впечатление, че тук те се появяват от време на време и бързо изчезват. При цялостен преглед обаче, тяхното присъствие изглежда съвсем различно. Има поне две скитски разселвания на юг от р. Дунав. Първото е установено по археологически находки, датирани от средата на VII до средата на VI в. пр. Хр. Неговият мащаб трудно може да се посочи, но наличието на гробове с богат инвентар и запазили се до наши дни надгробни антропоморфни паметници показват трайно оставане на пришълците.
Писмените извори за скити през втората половина на VI и целия V в. пр. Хр. не са показателни за броя им в Тракия. За IV в. пр. Хр. те са значително повече. Затова битува мнението, че тогава е имало нова скитска миграция от север. Тя обаче не може да бъде потвърдена.
Крахът на Одриското царство след смъртта на цар Котис (383-360/359 г. пр. Хр.) се отразило различно в отделните области на Тракия. Скитите предвождани от Атей преминали р. Истър и се опитали да овладеят част от Добружда където живеели наследниците на скитите преселени по тези места още през V в. пр. Хр. Това обяснява и използването на топонима Скития за онази територия от Тракия, която е била под контрола на Атей. Тя изглежда е обхващала морското крайбрежие от околностите на Дионисополис (р. Зирас?) до устието на р. Истър. Войните, които водели скитите в Истро-Понтийската зона, имали по-скоро отбранителен характер. Показателно е, че нито една от тях не е била срещу съседните гети. Враговете на Атей били трибали, истрийци и македони. Първите и третите са били пришълци – нашественици или завоеватели в Тракия. С тях по различно време са воювали някои от местните племена, на първо място одрисите.
В крайбрежните райони, които били част от полисните землища, скитите създали свои селища или се настанили във вече съществуващи. Не е известен статутът им по тези места, но вероятно са допуснати от гражданите на полисите, тъй като няма нито едно сведение за въоръжен конфликт между скити и елини, а и скитското монетосечене е извършвано в полисните монетарници по крайбрежието. Ареалът на разпространението на скитските монети е засвидетелствано в почти цялото Добружданско крайбрежие за сметка на тракийските монети, въпреки количественото им отсичане, което почти няма разпространение в този район. В исторически аспект се наблюдава, че по едно и също време скити и елини са имали сходни проблеми с траките или с други племена и с външни армии.
Второ сигурно идване на голяма група скити в Тракия е през първата четвърт на II в. пр. Хр. Няма яснота за причините, които са ги подтикнали да се преселят. Те не са били стопански, защото на юг от р. Дунав скитите завоювали територия, на която организирали своя държава. Наследниците им живеели в Добруджа до последните десетилетия на I в. пр. Хр. Значителна част от тях вероятно са напуснали областта под римски натиск и повече не са се върнали. Не е известно докога скитите са населявали градове и обработвали земя в Тракия. През втората половина на Iв. пр. Хр. техният излаз на Черно море бил ликвидиран първо от Буребиста, а след това и от одриските царе. Траките прогонили скитите от градовете и от земята им. Това ги върнало към номадския начин на живот. Вече като номади или полуномади те били унищожени, прогонени на север от р. Дунав или асимилирани.
В началото на I в. сл. Хр. част от Добруджа продължава да се нарича Скития, но в нея от нетракийските племена преобладават бастарните и сарматите.
Въпреки някои хиатуси, дължащи се по-скоро на недостатъчна информация, може да се каже, че скитите са живеели в Тракия непрекъснато векове наред. Те са имали свои владетели и своя политика спрямо съседните им елини, траки и някои големи средиземноморски монархии.

И. Лазаренко, 2015, 241-246.