|
Лого на Нафтемпорики
свят »
София-Скопие: Какво ги разделя
Събота, 08 януари 2022 16:50ч
Снимка
SOOC / Александрос Михайлидис
Няма рационално обяснение за българското "вето" в началото на присъединителните преговори със Северна Македония. Това беше вдъхновение за националистите, които участваха в предишното българско правителство и видяха, че популярността им намалява. Но защо имаха такъв ентусиазиран отговор?
Изглежда българите са вярвали, че "македонците" трябва да се върнат в обятията на България, отърсвайки се от сръбската хегемония. Те бяха доста разочаровани да открият, че техните съседи всъщност са развили своя собствена солидна национална идентичност.
То беше предшествано, разбира се, от отказа на Гърция да приеме оригиналното име на новата държава. Но докато Атина отправи конкретни искания към Скопие, настоящият гняв на България изглежда неясен и ирационален. Това създава опасен прецедент, който може да предизвика напрежение между сърби и косовари, поляци и украинци или дори между други страни, които могат да тълкуват различен общ исторически опит.
Очакванията на Северна Македония ЕС да окаже натиск върху България да отмени ветото обаче се оказаха прекомерни. Франция предпочита да насърчава задълбочаването, а не разширяването на ЕС. В същото време крайнодесните партии изразяват опозиция срещу интеграцията на нови страни със значително мюсюлманско население, като Северна Македония.
Кой исторически разказ е по-добър?
Разрешаването на проблема предполага компромис, който ще позволи на двете страни да твърдят, че от този спор излизат победители. И така, какви са исканията на българите? първо,искат съседите им да признаят българските си корени. Официалната формулировка на "общата история" вече е заклеймена, като македонците са обвинени в ограбване на историята на България. Неприятна връзка на исторически събития със специфична национална идентичност създава и у двете страни впечатлението, че разпознаването на историческо събитие автоматично ви нарежда някъде, било то българи или македонци. Новото либерално ръководство в София обещава да разшири обхвата на преговорите. Досега консултациите се въртяха около комисия от историци, натоварена със задачата да потвърди единствената историческа истина.
Планът на новия премиер Петков е да започне преговори в областта на транспорта, икономическото сътрудничество, културата и сигурността. Всичко това със сигурност ще насърчи допълнително процеса на присъединяване.
Експертните групи са поканени да представят конкретни резултати до края на френското председателство на ЕС през юли 2022 г. Що се отнася до комисията по историци, тя не е обвързана с конкретен срок за изпълнение на мисията си и е процес на присъединяване.
Реч на омразата
Друго - доста неясно - българско искане е да се сложи край на речта на омразата, от обидни графити, които се появяват по улиците на Скопие, до разграбването на гробове в българските военни гробища, датиращи от Втората световна война. Очевидно е, че българското вето предизвика негативни емоции в Скопие: скорошно проучване показва, че 50% от анкетираните описват източната си съседка като „враждебна страна“. Склонността на българите да наричат ​​Северна Македония "изобретение" очевидно допринася за взаимното подозрение.
Ако наистина има проблем в историята на региона, той вероятно е свързан с профашисткия режим в България, който е съучастник в нацистките престъпления, както и с първите години на комунизма в Югославия, когато много българи са били асимилиран чрез насилие в „Югославия”.Македония. Но в момента нито една от страните не желае да приеме историческата вина и обвинява другата.
Малцинства от населението
Трето възражение от България се отнася до зачитането на правата на човека. Лошото отношение към тези, които твърдят, че са "българи" в Северна Македония , със сигурност е сериозно обвинение, но засега няма достатъчно доказателства за това. Европейският съд по правата на човека не е разглеждал нито една подобна жалба . Релевантни примери засега са кметът на Скопие или представителят на страната в Евровизия, въпреки че и в двата случая никакъв произход не им попречи да изпълнят целите си.
Премиерът на България обаче е подложен на натиск и заради двойното си гражданство . Конкретно Кирил Петков, освен българско, има и канадско гражданство. В същото време 120 000 граждани на Северна Македония са придобили българско гражданство (число дванадесет пъти по-голямо от това на власите, които се ползват със статут на малцинство според Конституцията на Северна Македония). Но къде са всички те? В Западна Европа разбира се. Много пъти българският паспорт се получава чрез подкуп на отговорните лица и фалшифициране на необходимите документи за регистрация.
Политическият характер на етноса
След всичко това при преброяването през 2021 г. само 3000 души, живеещи в Северна Македония, останаха да се обявяват за "българи". За България изводът е ясен: повечето очевидно са получавали заплахи да не декларират своята "българска" идентичност.
Предложението за добавяне на изрично позоваване на българското малцинство в Конституцията на Северна Македония звучи лесно осъществимо, освен че изисква мнозинство от две трети в парламента на Скопие. Освен това опозицията в Северна Македония предупреждава, че няма да остане апатична. Но от българска страна несигурността не е изчезнала. Признаването на "българско малцинство" в Северна Македония предполага, че останалата част от населението, т.е. мнозинството, не са българи, което не е в съответствие с националистическите фантазии, които понякога се изразяват.
В крайна сметка деликатният политически баланс в София може да бъде нарушен от провеждането на нова, четвърта за кратък период от време изборна надпревара. Наскоро популистът Слави Трифонов, лидер на една от четирите партии в управляващата коалиция, направи следното абсурдно предложение: България ще отмени ветото си върху присъединяването на Скопие, при условие че ЕС приеме присъединяването на България към ЕС, а правителството на САЩ отмени визите за Българи на посещение в САЩ.
Но откога се смята за добър избор да заплашваш другия, че ще си простреляш коляното?
===========================================
България: Защо не приемем "Северна Македония" и не настояваме за ветото
България "продължава да иска някои гаранции, че нашите основни интереси няма да бъдат нарушени", за да премахне ветото върху началото на преговорите за присъединяване между Северна Македония и Европейския съюз, се казва в съобщение на българското външно министерство.
Екип на TOBIMA
26.06.2021 г., 08:08 ч
България: Защо не приемаме "Северна Македония" и настояваме за вето | tovima.gr
Дял
Българското външно министерство обяснява в изявление причините, които са го накарали да настоява за налагане на вето за започване на преговорите за присъединяване между Северна Македония и Европейския съюз.
„Положителна оценка“ в Албания
„България беше принудена да отложи подкрепата за началото на преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС на заседание на Съвета по общи въпроси на 22 юни 2021 г.“, съобщиха от българското външно министерство.
Джейми Деймън: "JP Morgan инвестира в гръцки таланти"
„На същата среща той похвали постиженията на Република Албания в процеса на реформи и каза „да“ на одобрението на нейната рамка за преговори“, се добавя в изявлението.
Министерство на външните работи на България (снимка mfa.bg)
„Позицията на страната ни по отношение на европейската перспектива на съседката ни Република Северна Македония е последователна и ясна“, заявиха от българското външно министерство.
„Това е в съответствие с нашето убеждение, че политиката на разширяване на ЕС трябва да се основава на изпълнението на критериите от Копенхаген за членство в Съюза и на принципите на нашите ценности.
"Някои гаранции"
„Българската страна продължава да иска някакви гаранции, че нашите основни интереси няма да бъдат нарушени. Трябва да спре практиката на нарушаване на правата на хората с българско самосъзнание в Скопие.
„Приемаме необратимостта на пълното и ефективно прилагане на Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.
„Подкрепата за разширяването на ЕС към Западните Балкани остава приоритет на българската външна политика и нашия непоклатим ангажимент. В този контекст ние сме решени да продължим диалога със Скопие и да се съсредоточим върху намирането на реалистични, устойчиви и взаимно приемливи решения на предизвикателствата, наследени от миналото.
По време на срещите на министър-председателя Зоран Заеф на 17 юни 2021 г. в София с президента Румен Радев и министър-председателя Стефан Янев, както и в разговорите между външните министри Светлан Стоев и Бужар Османи, правителството на Скопие пое следните задължения:
Политически субект и географска област
- Скопие да потвърди пред ООН възможно най-скоро, в съответствие с член 11, параграф 3 от Споразумението за съседство, че кратките и дългите имена на страната се отнасят само за политическия субект „Република Северна Македония“, а не за географска област „Северна Македония”, част от която се намира в суверенните граници на България.
Екранна снимка от скорошната среща между Заеф и Радев в София (снимка от Twitter)
След изпращането на тази вербална нота (до ООН), България веднага ще спре да настоява за използване само на голямото име „Република Северна Македония“ в ЕС и в международни организации.
Оттегляне на миноритарния иск
- Република Северна Македония окончателно да оттегли своите малцинствени (малцинствени) претенции към България, като потвърди, че няма исторически, етнически и други причини за търсене на статут на малцинство за група хора, които не са граждани на Република България. Това би било в съответствие с клаузата за ненамеса във вътрешните работи на България, както е посочено в статията. 11, параграф 5 от споразумението от 2017 г.
Фалшификация на историята
- Република Северна Македония да започне процес на откъсване от остатъците от югославския комунизъм, за да не се прави основата на новата й идентичност на антибългарска основа чрез фалшифициране на българската средновековна история. Този исторически жест на Република Северна Македония на практика ще отразява нашия общ европейски избор на култура.
- Република Северна Македония да адаптира към България съдържанието на своите учебни програми, за да отразява обективно общата ни история, която е определена като централен елемент в преамбюла и член 8 (3) от Споразумението за съседство, както и да премахне на образователно съдържание, разпалващо омраза към България (чл. 11, ал. 6).
- Идентифициране, заедно с България, и премахване на рисунки и надписи на територията на Република Северна Македония, които предизвикват омраза към България и българите.
Османи и Стоеф
София потвърждава желанието си за продължаване на изследователските консултации и всички други необходими форми на двустранни преговори със Скопие. Подхождаме конструктивно и добросъвестно, но очакваме Скопие да продължи с практическото изпълнение на своите ангажименти на високо ниво. Правилното и незабавно прилагане ще бъде тест за честност и добронамереност. Това ще ни позволи да се движим в наистина положителна посока.
Писмо до Османи
След двустранния диалог министърът на външните работи Светлан Стоев изпрати днес писмо до своя колега Бужар Османи, в което изрази очакванията за изпълнение на поетите от Република Северна Македония задължения, както и готовността на българската страна да .
Независимо от предизвикателствата, България и Република Северна Македония трябва да развиват пълноценни, честни, предвидими и добросъседски отношения във всички области. Страната ни е предоставила безброй доказателства за своята готовност за това.
Ефективното прилагане на споразумението трябва да бъде един от критериите за присъединяване в преговорите на Република Северна Македония. Това е вътрешен процес за ЕС. В същото време трябва да приветстваме отворения подход на Република Северна Македония по този въпрос, включително приемането на критериите за съседство в преговорите.
Готовност за диалог
Българската страна изразява готовност за конструктивен диалог по време на предстоящото словенско председателство, както и по време на следващите председателства на Съвета на ЕС, за постигане на реални и устойчиви резултати в процеса на разширяване на ЕС със Западните Балкани, което несъмнено ще донесе ползи за целия регион и неговото европейско бъдеще“.
Източник: mfa.bg, echedoros-a.gr
|
и малаките... [re: goga]
