Пак от това интервю:

Не съм за приемането лично. Разлика между нас и хората, които се определят като македонци, просто няма. Почитаме едни и същи дейци, празнуваме едни и същи празници, пеем едни и същи песни. Разликата е схоластична. Това ще доведе само до нови разделения в македонското общество.


Защо?


- Аз и мои познати и роднини, които не са прочели една книга за историята, а само слушат приятели, колеги и история от училищата, сме една и съща кръв, но те се определят като македонци, а аз съм българин. Работата е в подхода. Процесът на ребългаризация е подобен на процеса на дебългаризация. Тя се провежда вече между 70 и 100 години; а ако искаме ребългаризация, това може да стане чрез редовни разговори между двата политически елита, чрез български медии, каквито няма в Северна Македония, чрез културен обмен - дали театър, кино, презентация на книги, да има културен обмен, спортен обмен, да идват отбори от България на приятелски мачове. Защо това да не се прави? За икономиката и инфраструктурата да не говорим.