От bgmama, но ми хареса: Ние се сближаваме, а те ни употребяват. Не зная не виждаш ли разликата.
Ние и без това сближаване сме част от семейството, както ти наричаш този изродил се ЕС напоследък.
Та я да видим един казус хипотетичен :
Сближаваш се ти с жена, имате общо дете. То носи твоето име, обичаш го, борил си се за здравето и живота му. Стават патаклами, разделят ви по административни причини, да кажем. И твоята жена изведнъж преименова бащиното и фамилното име на детето, започва история с нов мъж. Не само те е заличила, но и си е пренаписала личната история, в която ти си демон за детето и за нея, пребивал си я от бой, варварин си от пустинен остров, дивак. Не ще да те чуе и вижда. Обаче и трябва твой подпис за нещо си като баща. За нещо важно, което без тебе като баща, не става. И започва тя да те изнудва, давай тука подписа, но да знаеш, че те мразя, тебе те няма и никога не те е имало, не ща да те чувам и виждам повече, но давай тука подписа, че иначе ще те омлатят едни големи мутри, примерно. И че ще те оставят без заплата. А детето ти вече е пораснало и не иска нито да те вижда, нито да те чува. И ти даваш подписа, така ли. Даваш го първо при тези условия / ултиматуми/ и започваш процес на сближаване , като заобиколиш факта, че си откъснат от детето си, заличен си от живота и историята му. Ще се сближаваш, ама не съм сигурна.