АРГУМЕНТИ ЗА ЛОКАЛИЗАЦИЯТА НА КРЕПОСТТА МУНДРАГА

На фона на известните археологически факти може да се добави съществена аргументация към предположението на проф. В. Бешевлиев, че Мундрага може да се локализира с вече неоспоримо проучената и документирана цитадела на Дръстър.

1. Да има сигурни следи от постоянно обитаване през втората половина на IX в. и представителни сгради, в които да обитава владетеля, и в които няколко месеца по-късно да заточи под надеждна охрана византийския дипломат Лъв Хиросфакт. За неговото присъствие в Мундрага свидетелства кореспонденцията му с цар Симеон Велики включващи 14 писма от 895-896 г., когато Лъв е задържан като знатен пленник в Мундрага и специално Симеон Логотет. Затварянето на високопоставения византийски дипломат (Лъв е роднина на василевса) несъмнено е в надеждна силно укрепена крепост каквато Плиска не е, а преславската цитадела едва ли е завършена през 895 г., по-малко от 2 г. след като е обявена за столица. На този фон през 895-896 г. единствено цитаделата на Дръстър отговаря в пълна мяра на посочените изисквания – безспорно обитавана през целия IX в. с няколко представителни сгради, като двореца на брега на Дунава – владетелска резиденция и двуетажната казарма до главната порта, където успешно може да бъде задържан Лъв Хиросфакт.
2. Според писмените източници Мундрага е здрава крепост достатъчно голяма да приюти цар (тогава все още княз) Симеон и армията му както и да има мощна укрепителна система. През IX в. от петте каменни аула в България (останалите укрепления са само землени ровове и валове) най-здрава крепост има Дръстър. Плисковската укрепителна система е по-скоро една парадна, представителна крепост сред равнина, без потенциал да издържи продължителна обсада от силна и многобройна армия, каквато е маджарската. Споменах, че малкият преславски аул от IX в. в самото начало на симеоновото управление е в процес на реконструкция. Голямата крепост с вътрешен и външен „град” не е реалност през 894-896 г. Аулът до с. Хан Крум е много малък и още по-слабо укрепен в сравнение с Плиска и Преслав. Засега в Кабиюк е разкрито капище и представителни каменни постройки, но е ненадеждно защитен от землено укрепление. На този фон цитаделата на Дръстър е впечатляваща с параметрите си. Това е най-здравата твърдина без аналог на север от Балкана от VI до XIII в. Според нарочно направените изчисления по повод обсадената армия на княз Светослав в цитаделата на Дръстър през 971 г. тя би могла да побере максимум 8 – 10 000 войска. Това, редом с останалото, е важен репер, благодарение на който може да предположим, че толкова е била и армията на Симеон през 895 г., защото границите на кастела не са променяни през цялото средновековие.
3. Следвайки писмените източници и сведенията в тях за дипломатическите ходове на Симеон по време на маджарската инвазия, то Мундрага има такова разположение, което предполага бързи и надеждни комуникации както на север (към печенегите и отвъддунавските славянобългарски анклави), така и на юг към Византия. Действително цитаделата на Дръстър дава тези възможности, защото се намира на брега на Дунав, има пристанище и от крепостта започва главният път в царството на юг по посока Плиска, Преслав и старопланинските проходи.
4. Връзката Мундрага – Мадара е съмнителна и според акад. Д. Дечев и А.А. Турилов по лингвистичен път едното име не може да се изведе от другото. Идеята на Д. Дечев, че е гръцко наименование не се споделя. Преобладава мнението, че името Мундрага има прабългарски произход (тюркски, огузки, ирански?), нещо за което загатва още К. Иречек, споделят го донякъде А. Турилов и И. Т. Иванов, а П. Георгиев привежда още логични аргументи и съпоставки от евразийското пространство. На този фон в крепостта Мундрага би трябвало да има документирано ранно прабългарско присъствие още от езическия период. По-горе стана въпрос, че издигната в началото на IX в. цитаделата на Дръстър има безспорно засвидетелствано прабългарско присъствие, илюстрирано от капището, езическите жертвеници, надписите на кановете Крум и Омуртаг и някои керамични форми, включително сивочерна излъскана керамика.
Към тези 4 аргумента може да добавим още едно, неотдавна интерпретирано, но изключително ценно свидетелство. Става въпрос за чудесата в „Сказание на инока Христодул”, известно още като „Сказание за Железния кръст”, запазени в староруски преписи от XVI в. В този цикъл от 10 чудеса извършени от Св. Георги с железния кръст в чудо № 8 „За мъжа с рана на крака” е казано, че при Стареца Софроний за да реши някакъв спор при него в района на град Несебър (Всемрь, Бесебръ) дошли 5-ма монаси – „Трима бяха от Мъдра Плискова, двама от Мъдра Дръстърска, четирима българи и един родом грък”. В следващото чудо „За Климент, когото Св. Георги избави на война” се разказва как след разгрома на Симеоновата армия от маджарите през 894 г. по чуден начин великомъченикът спасява Климент и по негови думи „Аз веднага се намерих в Мъдра Дръстърска, високо прославих Бога и Св. Георги”. Според мен авторът на „Сказание за Железния кръст” монаха Христодул е имал предвид тъкмо дворцовите комплекси (цитаделите) на Дръстър и Плиска. Действително белокаменните им цитадели са ясно очертани и безспорни като археология, докато етимологията на думата Мондра – Мундрага все още не е безспорно изяснена. Изглежда тези наименования са от езическия прабългарски период и продължават да се ползват до края на IX в., когато са регистрирани по повод българо-маджарската война 894-896 г. След началото/средата на Х в., със затвърждаването на християнството и пълното налагане на славяно-българския език, те изчезват съвършено от писмените източници. Друг въпрос е, дали Мундрага действително е дума с турко-огурско или иранско, респективно прабългарско потекло.

Г. Атанасов, 2019, 55-78.