накратко да резюмирам - какво може да очакваме от нашите /нови/ властимащи по македонисткия въпрос /разбира се, ако всичко вече не е предрешено, и нашите вече не са се огъзили според най-песимистичните очаквания на гога/.
като начало трябва да се използват изпитани средства от арсенала на противника и по конкретно - имитация на дейност, тупане на топката, използване на 2-3 ключови мантри и контра-мантри. приказките за "добри намерения", "надстрояване" и подобни са една добра основа за разтакаване поне няколко месеца и "опипване на почвата". основната цел според мен трябва да е вкарването на всичките ни искания в преговорната рамка - точки, пътни карти, гаранции за договора, златни бутони за стопиране и всичко друго, което може да се измисли. това е идеална стратегия за отлагане на критичните решения във времето - от една страна се създава представата, че се отблокира някакъв процес, а от друга, решаването на всички спорни точки остават като незаобиколимо условие за някакво по-далечно бъдеще /пък македонистите да му мислят в близките 10-15 години как да ги кълчат нещата/. цялата тая еквилибристика ще мине в най-позитивен план като "конструктивност", "гъвкавост", "компромистност", "инициативност" и т.н.
който от "големите батки" бърза за "супер важното" приемане на македонистите в ЕС, може да си пробва късмета със също толкова подкупните политици в севмакедония /а и ще е добра стратегическа профилактика поне част от тях да бъдат отклонени от белградската си хранилка/.
нашата позиция трябва да се концентрира около сегашния акцент за правата на българите там /мимоходом включвайки и всичките взели бг паспорт за да гастарбайтерстват в европа/, със задължително споменаване на историческите фалшификации като главен инструмент на скопското ръководство за подтискането и незачитането на правата им. от нашия арсенал също трябва да се изчистят и някои лоши мантри като тая за "вододелната" 44та година /която и от чисто логическа гледна точка е трудно защитима, а и изключва хиляди хора с българско самосъзнание там в десетилетията след това/ и също и т.нар. "неприлични" предложения за признаване на български корени на т.нар. им нация и език, което всъщност ни докара на главите много негативен пиар, умело дирижиран от македонистите /с мантрите им за "идентитетот"/. и това, не защото, не е вярно, а защото напълно и неправилно игнорира разликата между етническа и политическа македонска нация /тука трябва да сме внимателни не заради македонистите бивши българи, а заради всички останали етноси там - албанци, турци, цигани, власи и подобни /а и много предишни сърбомани и гъкомани, а също и всички омешани със сърби, хървати и кой ли не по титово време/, за които нещо такова би звучало напълно брутално/.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|