Всичко това, което знаем днес за нацистките престъпления и холокостта, търпи след ВСВ еволюция, като в началото инфото е оскъдно и е предизвиквало само и единствено шок. Широките народни маси в Европа разбират подробности доста късно, като след средата на 60-те, когато вече много неща са ясни, продължава не само осъждането и заклеймяването на престъпленията от всякакъв характер (да не говорим за извършителите, които или са увиснали на бесилото или търкат наровете по затворите), но и информацията в тази връзка започва от своя страна също да се поднася пропагандно на публиката от победителите. Паралелно върви и демонизирането на нацисткия фюрер, като двата процеса достигат известен апогей през 80-те и 90-те години. В този век започна частично освобождаване от пропагандните похвати на представяне основните военопрестъпници във ВСВ, особено на Хитлер, защото изглежда се разбра, че по този начин натоварват образа му с мистичен ореол, който по-скоро привлича, отколкото отвращава, но така е, когато режисьорите не работят в екип с психолози...