Намирам се на старта на 20-ти век.
Млад съм, самочувствието ми е голямо, както лично, така и национално.
Тепърва ми предстои да опозная други земи, култури, народи, далече от България, отвъд голямата вода...
Правя го със завидна страст (на практика ставам член на някои редки културни общности, като уйгурската например).
На финала, първоначално неочаквано за мен, затварям кръга с българското: култура, история, бит, съвременни достижения и т.н.
Но този път вече с поглед, пречупен от познанието си за останалите, освен на български и на неколцина други езици или с други думи, отърсен от собствената българска пропаганда с която поне моето поколение (а и още неколцина други), бяхме заквасени.
Какво да ти кажа - и личното и националното ми самочувствие бяха станали следствие тези опознавателни години, още по-голямо.
И има защо, т.е. оправдано е, но ако тръгна да обяснявам защо е станало така, хем ще отнеме, страшно много писане, хем вероятно не би могъл да го разбереш.
Личното преживяване и търсене, това е истината.
Виждам ти комай второто го правиш, най-малкото си задаваш въпроси и правилно търсиш отоговори.
Личен съвет, разшири търсенията в две основни посоки (със сигурност има и повече):
Прави го поне на неколцина различни езика, но на автори, родени извън България, по възможност да са и небългари (така ще са обективни по тяхному, не по нашенски) и с научни степени (случайни драскачи и на запад и на изток бол, не само у нас).
Търси обективни и научни изследвания не само в науката история, но и в придружаващите я археология, филология, етнология, ономастика, като можеш да включиш и генетика + етнография.
След известно време (може би години, защото си требе време) пак ще си говорим , живи здрави, разбира се!
Вероятно ще гледаш снизходително на това, което си писал по-горе и само ще се забавляваш искрено...