**За възникването на националното чувство у германците** след 12 век роля са изиграли и университетите. Там се стичали студенти от всички краища на Европа, които се обединявали в групи по произход, наричани „нации”. И съответно си разменяли обиди като „Тъпи французи!” или „Тъпи германци!”. Така постепенно се поражда и необходимостта от „национална история”. Французите вече си имали своя красива легенда, някои от германските групички - също. Например баварците, които вярвали, че са преселници от… Ориента. Но една обща германска легенда нямало, тъй че започнали да възникват какви ли не митове. Че германците произхождат от татарите. Или пък че са потомци на великана Тевтон. Любовта към отечеството е всъщност литературно култивирана и е френско изобретение. Известната „Песен за Роланд” от 11 век възпява „сладката Франция”, а това ново, емоционално отношение на привързаност към родната страна бързо достига до другия бряг на Рейн - при германците. Първите сведения, че германците са започнали сами да се наричат така, датират от началото на 13 век. В една своя песен Валтер фон дер Фогелвайде възпява германската земя, германските мъже и жени, техните красоти и достойнства. Това е първата следа за някакво емоционално отношение към Германия. А иначе обединяващото за хората е тъкмо империята - Свещената Римска империя, на която допълнително ѝ се прикачва определението „на германската нация”. С други думи, по произход германците не са някаква културна общност, те са политическа конструкция. В по-ранен период същото важи за франките, които през античността представляват съюз от 10-12 племена и едва по римско време се превръщат в един народ. После, някъде през 7 век, възниква убеждението, че те - също като римляните - всъщност идват от Троя. Тъкмо така възниква франкската национална традиция и легендата за техния произход.