Още през 1904 г руснаците разбират, че замръзването на Владивосток е сравнително лесно решим проблем - ледоразбивачи имат, но там специално не са били необходими - проправят в леда канали, широки 20-30 метра, а ледът на Владивосток не е дебел. Каналите функционират цялата зима и крайцерите успешно влизат и излизат от пристанището. Не си спомням точно способа - дали със специални траулери или есминци, но каналите в леда са направени с подръчни средства.
Плюс това времената и технологиите се променят: една е представата за Сибир и Далечния изток при Петър Първи, друга при Александър Втори (който продава Аляска почти без пари, но тогава сделката е изгодна - продава къс земя, който не може да опази и не печели нищо особено от него), друга е, когато се появява железопътният транспорт.
Топло пристанище в Далечния изток, без адекватна жп-инфраструктура - няма почти никакво икономическо значение за Руската империя, а пропуслкивостта на транссибирската железница е доста скромна, дори и след разпада на империята.
Пак казвам, Русия си има всичко по много - няма достатъчно технологичен капацитет да го използва. Такъв започва да се появява в началото на 20-ти век.
Ако не бяха войните, вероятно Руската империя щеше да е една прилично богата страна днес.

А относно ледоразбивачите - "ледоколите" - първият такъв е построен още в края на 70-те години на 19-ти век и го ползват във Финския залив. Дори Макаров има планове с ледоразбивачи да проправя път от Архангелск покрай северните брегове на Сибир до Владивосток. Разбира се, това е утопия, но има такива нагласи.

Редактирано от goga на 21.11.21 08:08.